четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Q&A part 2

"And darkness is dispersed by rays of light
 As smart considered is a stronger might,
 and not those answer seeking questions that we involve,
 to get to know ourselves the key is to evolve"


"Tell me what I need to know?"
- you looked at me and the determination grew
"Are you sure you want this path to follow?"
- I wanted to be certain, no involvement of any kind of brew!
"Yes, I am. With none to loose for me the only way this is!"
- with settled and decisive voice you shared.
"And yet, you're not! Do you know what the purpose of this freedom is?"
- crawling, getting near to the truth to be declared
"The meaning to be free, in choice and mind, and all that I can see?"
- You guessed, as certain in your worlds as shooting rabbits in the dark
"False. You 'can' see it all. This freedom is not from borders free!"
- I stared and backed off a bit after that angry remark
"Then, do tell me. Share your knowledge and help me live."
- with humble and less eager voice this time.
"First of all, you should learn how to yourself the love to give."
- I stated knowing that this feeling wasn't mine..

A pause, like from a process the result was gonna be compiled,
and step by step none's createful thinking can be vialed.
A short glance at me, trying to contain that knowledge hungry thirst.
"To love the others, I need to learn to love myself first!?!?"

- With pride I stood still for the shortest moment.
"This is the first of many coming steps, but your on it!"

вторник, 23 ноември 2010 г.

Q&A part 1

"A freedom to create ..
 A freedom to degrade!
 A freedom as a state of mind ..
 A freedom that we shall seek and maybe find!"
                                     
"And why?"
- you asked a hasty question.
"Because we're all fools!"
- claimed I, without a hesitation.
"What?! Fools you say?"
- surprised, but not so much.
"Yes! Fools! The blindest kind!"
- was going for the understanding touch..
"No! That can't be true"
- mistrusting and not blinking eyes stared at my feet.
"I'm sorry, but it's everyone, not only me and you"
- composure was for me as hard to keep.
"But I wanna be free.. I waited all my life for this!"
- a humble tear fell down on your cheek.
"But you're not ready .. none is for the abyss"
- I felt like my heart was the one drowning in the creek...

A long gasp, followed by a shorter one - for air
the truth was for this creature too hard to bear.
But then, of nothing came a determination on his face..
"Fool or not! I want to be free and thus help save my race!"

"Tell me what I need to know?"
- you asked and the determination grew.

петък, 15 октомври 2010 г.

Игра

Играем си едни със други.
Играем в живота, пред света.
Дори понякога и да сме груби,
това не спира нашата игра!

И слагаме си на лицата маски.
Във ролите живеем всеки ден.
Общуването сменя нашите окраски,
като на политик, в следизборния плен!

Играем си със хора и със чувства!
Играем като актьор, на сцена, пред декор.
Макара за някои това да са изкуства,
то други, гледат към играта просто с укор..

И таз игра е като бягство..
От истина, развитие и себе си,
и вместо заедно да градиме братство ..
потъваме в затвора на лъжите си

Но дълготрайно носените маски
оставят белег не само по лицата!
Без истинска любов и ласки,
не ще запълним бездната в сърцата!

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Оправдания

Не, не мога,
не, няма време,
не, сега ми е тревога,
не, сега не ми дреме!

Не, не днес,
отлагам пак поредния процес.
Не, да не и утре,
че тогава пак ще ми е стрес!

И по тоя и по други начини,
ден след ден, мога всичко да отложа!
Без значение какви задачи,
до безкрай ще е дебела мойта кожа!

А какъв би бил живота,
ако вместо 'не мога', кажа 'не искам'!
Все пак страха е с квота,
а и защо ми е да се притискам...

петък, 1 октомври 2010 г.

Totally Inspired

I'm sitting on this desk
and being totally inspired!
The heart beats steady in my chest,
I feel so warm inside,
am I on fire?

And lust and passion,
being all away from you
are not required..
But in the same fashion
is that I knew,
that all my bad feelings have expired!

So all that's left to do now
is just to love and to create
'cuz with you, my muse, somehow
seem that I have found my mate!

Фантастика

А случвало ли ви се е
да се изгубите във фантастични светове?
Поведени напред от мисълта на авторите
да се почудите какво ще е след векове?

И да се потопите във красиви разкази,
за бъдещи герои, случки, градове.
Но този свят сега далечен е,
а смисъла му пълни се от наш'те умове!

А те, авторите, изпреварват.
Съзнанието ни отварят,
главите ни се разтоварват,
и с фентъзи и със фантастика ни омагьосват,
За един бъдещ живот ни умовете те жигосват!

Подготвят ни със свойте схеми и идеи,
и в креативността те винаги са смели,
да хвърлят поглед с мисълта си в бъдещите дни,
да ни покажат, кой какво желае
и към какво ще се стреми!

Откровение..

Не съм аз странник,
загубил своя дом.
Не съм и чужденец, посланник,
а имам над главата си подслон.

Макар далеч от бащини ми двори,
творя смирен, наведен във поклон!
Аз съм си сам избранник!
И нивга няма ти да чуеш моя вопъл, стон.

Преплитат се във тишината мойте мисли ..
Назад във спомени,
напред препускащи в мечти.
И знам в сърцето чувствата са бистри,
запалени са те в душата от искри!

Вървя по пътя си, нехаен.
И към целта си плавно се стремя.
Аз съм просто човек, но знай,
че за приятел слизам и в дън земя!

Love

Like every day I wake up with a smile.
For Love to grow inside a heart it takes a while,
but in the end it fills it full, just like a potion - vial,
and all the dreams are elevated to that paradise isle!

'Cuz Love in life is not just a simple trial,
it should be felt with body, soul without denial!

It sticks and burns inside the chest,
until you see the loved ones, you can get no rest!
With every heart beat it wants to be expressed,
those Love and feelings should all get undressed!

'Cuz Love in life is not a simple test,
it should be the purpose of your beings' quest!

четвъртък, 30 септември 2010 г.

Влюбен съм..

Влюбих се,
а слънце грее си навън!
Влюбих се,
живота пак превръща се във сън!
Да, влюбих се,
в усмивката на твоето лице!
И влюбих се,
превзе ме топлината в твоето сърце!

Влюбен съм,
живота пак е пъстър и красив!
Влюбен съм,
с усмивка на лицето, настроение - игрив!
Влюбен съм,
и креативен, ходя - ето пак съм жив!
Да, влюбен съм,
а ти - причината за моя чувствен взрив!

Искам аз на теб да ти благодаря,
че бродят още хора като тебе по света,
даряват близки и далечни с обич, топлина,
и правят го все по-добър за всички нас така!

i Love You

I still love you,
as I always did!
I loved you as a boy,
when I was just a kid..

Before I saw you,
I loved the dream about your smile!
And then I met you,
my heart stopped for the longest mile!

And when I spoke to you,
the puzzle solved it's tiles.
Now I'm all away from you,
but there is no denial!

I love you
and that I'll always do!
Before I fell in love with you,
for life I had a different view.
But after loving you,
my heart cannot be sad and blue!
Because my love for you,
it will be always, endless, true!

понеделник, 20 септември 2010 г.

Life is hard, but worth the while

Every morning we wake up
maybe with an a$s up
or a happy smile
And in the evening when we lie down
it could be next to a loved one
or alone, in denial
This is not just a change of cycles
or a brawl of the mind
Life is hard, but worth the while
when you acknowledge all that you find!

петък, 17 септември 2010 г.

Artists

they are here
and they breathe our air
their minds are clear
and their love is never bare
with humble muse
can never greatness be ensnared
in strive for more
they give us help and care!

some paint us pictures
others move our hearts with lyrics
mc's deal rhymes
while writers stream it
and all the art that flows around
from them to us, of sky to ground
is all to and for humans found
through art we elevate our souls unbound

they show us dreams of better days
of stronger loving, righter ways
the art is free of simple nays
and artists should get nothing short of yays
because without them
life would be disastrous
in humble bow
I stand before you, my Masters!

вторник, 14 септември 2010 г.

Две тела..

Две тела
преплетени в едно
Страст и топлина
изпълват широкото легло
Вопъл, стон,
проскърцващо дърво
Сърцата тичат в маратон,
а времето изнизва без тегло

Дъхът спира
отронена въздишка
Кулминацията идва и напира
ръцете вплетени са в нишка

И учестено дишане
смущава тишината
Душите вплитат се в едно
имитират си телата ..
Но с думи колко трудно е
да се опише красотата,
а тръпката безумно сладка е
изпълваща сърцата

петък, 3 септември 2010 г.

Anabolmarine

From the racks I come with my trusty stim;
Reactors pump our numbers to the extreme.
Supported by the medivac’s healing stream,
I march on for the Terran dream.

The lab will give me my so needed shield,
so I’m not worried when I go onto the field
while our workers continue minerals to yield,
all around us our enemy’s blood gets spilled.

When dropped I don’t stop the harrass
I inject my stim and start shooting fast;
and even when my live will pass,
another Anabolmarine will fill the mass.

With Marauders and Medivacs we own the land
and many players scream MMM should be banned,
because a lot of drops they don’t withstand;
well, Anabolmarine is just a deadly brand.**

** Authors Econael and Moe, two Starcraft 2 fans :)

Съзнанието - Безкрайни възможности или Затвор?

     Следващата идея описва моята представа за човешкото "Съзнание" моделирана от разговорите ми с хора мислили извън нормите на Съзнанието. Тази идея не се вписва в текущо съществуващи категории следователно или не трябва да се категоризира или да се постави в самостоятелна нова категория. Идеята е провокирана, произлиза и е основно за "Обществото" и човеците, които го изграждат. Пиша и споделям идеята си, защото смятам, че по-голяма част от човечеството не използва силата на съзнанието си позитивно или изобщо.
     Обяснения на понятията:
- "Съзнание":
Накратко: Всяка част изграждаща ежедневният ни живот, до която можем да се докоснем или да почувстваме.
Още по-накратко казано: Това, което ни съпътства в главите ни, дори на сън.
Съзнанието оперира с два вида инструменти
  а) ментални(психически)- въображение, изобретателност, сънища, мечти, логика и т.н.
  б) физически- сетивата на тялото: вкус, мирис, слух, равновесие, допир и визия.
- "Общество":
Още се нарича социум. Изгражда се от теб, мен, него и още няколко милиарда. Състои се от различни групи с техните подгрупи. Целта на обществото е взаимопомощ и по-лесна комуникация както между групите, така и между отделните хората.
- "Универсално/и свойство/а или характеристика/и":
Всеки обособен елемент притежава универсални свойства и/или характеристики (цитирам: iNSANE). Чрез тези свойства ние(хората) сме категоризирали елемента. Прилагайки универсалното свойство на един елемент в конкретна ситуация се получава конкретно свойство за тази ситуация, за този елемент. (пример цит.jenito®: Вземете лист хартия и го потопете в чаша с вода. Над водата листа запазва основното си свойство, под водата(конкретната ситуация) го изменя)
     Съзнанието е тази неотлъчна част от нас, която използвайки инструментите си ни изгражда като личности. Съзнанието ни изгражда нашата представа за заобикалящия ни свят, за самите нас и за всяко нещо, с което се сблъскаме. Съзнанието ни определя нашите настроения, до колко ще се отдадем или не на дейностите си (работа, хоби, спорт..).Съзнанието ни прави такива, каквито сме. От предните твърдения следва, че съзнание е ключа към един по-добър живот за всеки от нас, както и към едно по-добро общество.
     Преди да продължа, искам да се спра на двете крайности, когато говорим за съзнанието:
  1) То е нашият ментален Затвор. Тоест, чрез него се ограничаваме от влиянията на външни и вътрешни елементи, които могат да достигнат до нас. Този тип ограничаване става и съзнателно и подсъзнателно. Съзнателно си казваме: "Този филм/актьор не ми харесва", "Това място не ми харесва", "Този стил на обличане не ми харесва". Подсъзнателно, ако се страхуваме от тъмното, в мазето слизаме с фенер. Ако се плашим от змии, избягваме открити пространства с ниска, храстовидна растителност. Ако изпитваме страх от високото си купуваме жилище на първия или втория етаж... Този тип ограничаване от вътрешни и външни влияния граничи с тяхното отхвърляне, защото на практика ние сме готови на всичко за да не изпитаме тези неприятни за нас елементи. Това ограничаване не е лошо. То е до голяма степен свързано с инстинкта ни за самосъхранение, НО хроничното прилагане(използването за ограничаване от колкото се може повече елементи) води до един ментален Затвор. Затвор, в който ние се чувстваме удобно и сигурно, защитени от неприятните за нас явления. Но този затвор ни кара да изпитваме смесено-несигурни чувства към всяко ново явление в живота ни (а не само към вече познатите неприятни такива). Което види до затваряне на самия индивид, капсулирането му като личност, на ниво на развитие, което е било достигнато и възпрепятстването на всякакво бъдещо развитие.
  2) То ни предоставя безкрайни възможности, стига да можем, да се освободим от жаждата за само-ограничаване. Нито ние, нито нещата, с които се сблъскваме не са еднакви, при първа и последващи срещи(цит. iNSANE). Всяко универсално свойство (и нашите и на елементите, с които взаимодействаме) се е преобразувало в конкретно такова, и към него трябва да се подхожда с уникално конкретен начин. Имайки такова съзнание, хората почват да виждат все повече и повече възможности, когато се сблъскат с някакъв проблем или вътрешно/външно влияние. Тук проблемът е, че колкото повече възможности вижда човек, като подход към нещо, толкова по-труден и бавен става неговия избор (в много случаи до избор дори не се стига). Тези безкрайни възможности водят до много бързо, но нецеленасочено развитие на личността на отделния индивид. Такова нецеленасочено и бързо развитие обикновенно води до имплозия на личността(емоционален срив, в които личността е вече неспособна да взима сама за себе си решения и достигнатото личностно развитие се свива до първата крайност Затвор в себе си).
     Достигането на баланс между двете крайности е трудна процедура. Мислех да дам насоки за едно такова развитие, но в хода на описване на идеята си разбрах, че моите насоки са верни, но само за мен.
     Да се постигне универсален баланс между тези две крайности би означавало да се достигне до истинската сила на съзнанието. В основата си универсалния баланс е възможност за намиране на баланс във всяка конкретна ситуация.
     Следващата стъпка към отключване на силата на съзнанието е само-съзнанието. Да само-съзнаваш означава да осъзнаваш и познаваш съзнанието си. Неговите предели. Тогава вече можеш да кажеш, че си направил съзнателен избор или си наясно с вече направения избор и защо. Пътят, по който това се постига, е желанието на отделния индивид да се развива и да опознае себе си
(цит. Валентин).
     Познаването на собственото ни съзнание и стремежа към балансиране на неговите крайности са двете предпоставки към по-добър живот и по-добри личности. По-добрите личности са предпоставка за по-добро общество. Но за да станем всички такива личности, трябва в процеса на разширяване на съзнанието си да минем отвъд нашите собствени разбирания и да не приемаме всяка външно наложена ни граница за даденост, а винаги да се интересуваме и поставяме нещата под въпрос/съмнение(цит.iNSANE) без да ние страх да грешим. Защото грешките в, крайна сметка, ни показват правилния път, по който да вървим.

понеделник, 16 август 2010 г.

Тръгни си..

Тръгни си, остави ме
и нека сълзите ми в буря се превърнат.
Тръгни си, забрави ме
и нека други за теб света да обърнат.

Тръгни си, не мисли за мен
макар и празен, аз ще продължа да живея.
Тръгни си, започни нов ден
макар и отхвърлен остават мечтите, в които се рея.

Тръгни си, заличи ме от живота си
премахни ме от Skype, Facebook и телефона.
Тръгни си, спомените с мен изтрий
премахни ме от съзнанието и ума си.

Тръгни си, но ми прости,
да се науча и аз на другите да прощавам.
Тръгни си и ми прости,
Любовта ми към теб е вечна, съжалявам ...

Time span..

Sometimes I spend days thinking of the past,
thought with time I would be free at last
from this love I have for you so vast,
but everytime I think of you the feeling is recast..

Sometimes I spend days planning my future,
adventures and meetings or just a walk in the nature,
devising my life to contain all kinds of a mixture,
but then I realize I'm still looking at your picture.

Sometimes I just try living in the present
and I get from life these feelings so pleasant
and then I realize I'm gonna be a live-long student,
because in enjoying my life I wanna be fluent!

Yesterday I decided to live in the now.
I know my past and looked into my future how?
And you should not judge me under that lowbrow,
because living my live as I please is my vow!

Върха на планината

От както съм роден по склона аз вървя,
пътеката си криволичи и все съм на ръба,
погледна ли надолу виждам хората в калта,
нагоре погледа ми губи се, търсейки върха..

Но не за Еверест говоря, а за страха,
да стъпиш, да се изкачиш по планината на ума,
Но болни хора, те не стигат до върха,
защото пуснали са корен в себе си, а не в света.

И искам аз по склона да се извися,
ще го направя на пук на вятъра и бурята!
И докато съм жив аз към това ще се стремя,
защото дори и след смъртта живота не си губи смисъла.

И хващам се, загърбвам си страха,
с бодра крачка пристъпвам иззад ъгъла,
И стигам все по близо до неизвестността-
Знанието, на върха на планината на ума!

the Universe

What is the Universe without the stars
it's like a tourist street without the bars
it's like a shopping mall without bazaars
and like a parking lot without any cars.

What is the Universe without the galaxies,
it's like a coffie shop without the hippies,
it's like a military base without the sentries,
and like a crazy-house without eccentrics.

What is the Universe without us humans,
it's like a hell without the demons,
it's like a tribe without the shamans,
and just like a relationshipt without a romans.

The Universe is like a coastal road and winds,
and even so vast, we can squeeze it in our minds,
and when exploring it, we share our finds.
The way to go - unite the Universe and all it's kinds!

Wisher

Wisher is my middle name,
I wish for money, women, fame,
the course of action to reclaim,
with a wish to change and still stay the same.

We wish for power - to make us strong.
We wish for health, the happiness to prolong.
We wish for wisdom, to find where we belong.
We wish to have it all, and its oh so wrong.

So wishes are like stripped dreams..
No sense of passion, urgency or so it seems.
Some kind of hollowness from them just streams...
Fulfilling wishes will always take you to extremes!

But is a wish just so bad, in fact?
And aren't wishes what keeps us intact?
They are not just to ourselves a pact...
'Cuz wishes have on our world the greatest impact!

Сърце (2)

Всеки ден живеем с него в нашите гърди.
Пълним го с копнежи, чувства и мечти.
Там е мястото където болката кънти.
Там се пази огънят и от изминалите дни.

И с неговата сила ний сме подкрепени.
Към него нужно е само да сме откровенни..
И от задръжки в съзнанието си освободени,
защото то тупти в ритъма на всекидневните промени.

А гладно е сърцето ни са малко радост
и хубаво е да го следваме в нашата младост,
да се раздаваме и да градим без гордост,
да обича, това е най-важна негова способност!

Но ако щастието се опиташ ти да му отнемеш,
сърцето ще те съди докато не прогледнеш,
че то е твоят най-добър другар, приятел,
и е част от теб, а не просто някакъв си наблюдател!

Мостове

Наскоро си задох сложен въпрос,
как между хората гради се мост?
Какви съставки се използват
и как се от възможностите хората възползват?

Та седнах да потърся малко информация,
как на теория се случват таз социализация,
какво е нужно за правилната комбинация,
така идеите ми няма да са спекулация.

И отговори много аз открих,
колкото хора, толкова отговори има като щрих,
И след като съзнанието си отворих,
подход към всекиго си сътворих.

Но мост - сам не се гради,
трябват не само основи и опорни греди..
Нужно е желание и от двете страни,
защото важен е мостът между аз и ти!

Candy

One sunny day I realized
and I was honestly surprised,
that all the candy plans that I've devised
can come true without being theorized!!!

I wondered why is that a fact
and was it getting candy just a simple act?
Next all my plans I ransacked
to find how the sweetness to extract!

A simple truth is what I found,
that sweets are out there, all around,
and life is actually just a candy ground,
'cuz candy, sweets are all to women bound!

Now I can free my sweet tooth,
put a smile on my face, enjoy my youth,
and I don't need to be hiding in a booth,
'cuz I LOVE CANDY, and that's the truth!

Dreams

Dreams at night or in the midday,
dreams of love or just a better way,
dreams of a carrier, family or nay,
with dreams is life simply easier to play!

Dreams of any form, intention
travel everyday through my station,
lend a hand in my forward motion,
and always leave me with an option.

And some dreams are private, passionate and silent,
while others public, rude and violent,
but they are all filled with a self-intent,
unlike the greater mind's dream of an united movement.

In dreams, we people, loose days and hours,
and dreams can make you buy a woman flowers,
or even build until the sky some towers,
'cuz dreams give us earthlings enormous powers!!!

Alone or Together?

A new, but familiar feeling arises,
with no room for failure or surprises,
the dawn of a new age arrives,
to settle all our dreams and drives.

Some say that the knowledge is within,
just open your mind to let it in,
but for me that's just the yin,
'cuz yan is seeking it everywhere else for the win.

And in life we all have a different way,
to cope with problems or the joy of the day.
Sometimes we can let our goals astray,
but in the end we all our dreams obey.

And we are all capable and strong alone,
but the loneliness is a burden heavier than a stone.
That's why we don't need just a clone,
but a society, strong and united, like a backbone.

Walk Forward

I'm here, standing at the point of no return.
Ahead the road is hard, but fun to learn.
And don't get stressed even for a heartburn,
'Cuz in the end we all wind up in a casket or an urn!

Begin each new day with a smile,
'Cuz life's a puzzle and you are just a tile.
And happy thoughts can make it worthwhile,
But in the end it's all depending on your style!

And take each further step with your head high!
Be true to friends and wave your enemies goodbye.
'Cuz hate and envy are never of a short supply,
that's why just ground them to elevate yourself into the sky!

But every beginning has also an end..
The whole fulfillment is on a subjective extend.
And there is never a good enough reason to pretend,
'Cuz in the end we are all in a need of lover or a friend.

Hero

Long time ago and in a different age,
there was a hero using battlefields for stage,
to pass his skill, release his rage,
his sole purpose the evil to engage.

He was a simple man with noble heart.
For him the fights were equal to art.
At early age his quest did start,
and never was he from sword and shield apart.

He battled monsters and slayed dragons,
escorted kings and baron's wagons.
And saved each damsel in distress.
And never did it just to impress.

He was the common man's last hope,
the praising bards considered him as 'dope'.
He rarely could get his hands on soap,
but his soul was purer than that of a pope.

High Times

For friends enjoyment can begin
after fastest rolling contest win
and all the samples have been pinned-in
just praying on your head to spin.

And lighters up to welcome smoke,
on sticky green my lungs will choke,
with the Vizin* the eyes to cloak
can higher minds turn into decent folk!

Thus High Times upon us descent,
and mind gets free, unchained, just to invent,
but all ideas get hard to present,
'cuz talkers loose track of what they meant.

But still the air will fill with laughter,
with friends there will be no disaster,
with friends all life is simply faster,
'cuz weed to us is like a slave to master.

*Vizin - a liquid for clear eyes

без заглавие..

Развитие на социума трябва!
На всеки що подкупен е по брадва.
Усмивката на твоето лице ме радва,
а музата ми спря да ме отбягва.

Напред с радост и идея,
дори и лош да е, що го надвия змея!
С моите побратими ще се посмея,
и със смехът си като слънце ще огрея!

Спасение зад ъгъла ме дебне,
но първо май за гърло ще ме стегне.
Игриво към сърцето ми ще си посегне,
преди от мен отново да побегне!

И тук езикът ми се сплита,
а не както птичката свободно да прелита.
И не ми трябва никаква си свита,
а просто глъдка мъдрост и за днес отпита!

Wishfullness

I have dreams and I have nightmares.
I keep my head high and the fear scarce,
support my friends and anyone who dares
to live their lives without the hater's cares,
their foul tricks and self compares,
'cuz prejudice the mind ensnares
and faith and trust are just like flares
pinpointing out all the true leading players

We must change and the way we are living,
if we should fulfill all that we are dreaming,
and the first part should be our thinking,
because society's capacity is shrinking.
And strength is measured by our numbers growing,
since good ideas use the flow for showing,
the path on which we should be evolving,
towards a better life and better loving.

But humble is my mind alone,
And never lonely with true friends in the zone,
'cuz happyness is not just a milestone,
instead it should be the backbone,
of new religion and the world tone,
to help solve the problems well known,
not just the ozone or the bank loan,
but for the heart behind the breastbone.

Muse

Hey, Muse, where have you been?
Why are you so mystic, unseen?
And sweat like a pie or a dream,
you give me strength as I was a team.

A taste on my lips like a cream,
you're purer than a mountain stream,
with you innovative ideas I beam,
over the lyrics you reign supreme!

For the brush of an artist you are a theme,
for the criminal - the next scheme,
for the prejudiced you are extreme,
but to all your children you give esteem!

for friends ..

Cold blooded exposure effect?
I want to be not rude, but direct,
to be understood I expect,
but to listen you always reject!

And words come out of my head,
like I'm speaking alone in regret,
and hoping you've heard what I said,
'cuz time is precious for us to neglect..

With the new and unknown streaming,
arises a familiar feeling,
and while still in the state of dreaming,
my whispers come out like I'm screaming!

But to choose from the old or the new,
it depends on the purpose of the crew
and I'm talking bout iNSANE and S.T.U.
'cuz with their flow my mind they blew!

Думи

На думи няма как да не повярваш,
ако сърцето си за любовта отвориш.
И думи няма как да не изричаш,
'Обичам те!' - с душата си говориш!

И с думите си ти света описваш,
картини чудни все рисуваш.
И с думи в истината ти се вписваш,
дори и когато си мърсуваш.

И с думите си лесно ще достигнеш
до всеки, който иска да те чуе.
Но с думи ти не можеш всичко да постигнеш,
а трябва с действията си да ги обуеш.

И думите са като хвърлен камък,
ако с обиди, гадост ги изпълниш.
И те, думите, са труден залък,
но с тях ти мислите си ще допълниш!

*thoughts*

People come and go into our lives.
One day we end up as either grooms or brides
and it is cool, if we have fun times
to share with friends and open our minds!

'Cuz troubles come with different state -
to poke our brains and help us levitate,
to make us strong, to educate,
'Cuz life is hard when you create!

A piece of mind is what you get,
if you see life as a theater set
And on your smile is that I bet
We've seen happiness when we have met!

But all stories have an end and a beginning.
It doesn't really matter if your hand is winning,
'Cuz if you take too long in thinking,
the sun's shine would have stopped twinkling!

Work Work Work

От девет до пет всеки работен ден,
бъхти нормалния човек като гамен!
С мечти един ден да е бохем,
и от всеки шеф да се оттърве съвсем! :)

Един ще бачка като вол,
а друг ще се скатава пък от зъбобол!
Дори и да те набучва шефа ти на кол,
важното е да не си гладен и гол!

"Work, work, work" казва пеонът,
и трябва да ти плащат, щото такъв е законът!
Но дори и да те уволнят помни,
по-добра работа ще бачкаш след време ти!

Мечти, копнежи и надежди,
сменят се както в модата актуалните одежди!
Но истината е, че без пари,
можеш само на най-верните приятели да разчиташ ти!!!

(: Усмивка :)

Усмивката зарежда с радост
и тъгата с лекота прогонваш!
Усмивката излъчва младост
и няма нужда дори и дума да отронваш!

Усмивката пленява лесно
млади, стари и дори чевръсти!
Усмивката си е изкуство, честно,
а виртуозните, броят се те на прърсти!

Усмивката краси човека,
когато искрено я носиш!
Усмивката изглежда лека,
щом няма, за какво да се тревожиш!

Сложи усмивка на лицето
и хората около тебе провокирай!
Сложи усмивка и в сърцето,
и тъгата бързо ти касрирай!

За моите Приятели

Ведри и щатстливи са дните,
щом приятелите верни са до теб!
И без значение какви са игрите,
щом има с кой, ще се смеете без чет!

И в трудни и в лесни времена,
ще бъдем ний като пролетните семена,
разпръснати от вятъра игрив,
достига поривът от мен до теб, красив!

Аз обичам ВИ, и зная,
че държите Вий на мене,
и ако достигна първи в рая,
ще направя и за вас морето до келене!

Зима, лете, сезоните се сменят,
и ти, и хората около тебе се променят..
И не е важно, кой крив, кой прав,
важното е да се уважаваме, приятел, брат!

Слънце*

Настъпва утрото, навън е тихо,
и само врабци чуроликат.
Над върхове и стрехи се подава плахо,
а петлите в поздрав се развикват.
И всеки лъч прокарва по земята,
за да дари живот на теб, на мен.
И въпреки, че рее се самотно в небесата,
изгрява то, за да залезе всеки ден!
Но облаци и бури се опитват да го скрият,
докаран студ от ураганни ветрове,
и да успеят в тъмнина да ни покрият..
Слънцето си властва над земята с векове..

посред нощ

Събудих се, а теб те няма.
Чаршафите омачкани в леглото.
Събудих се, потърсих аз промяна,
душата ми пресмяташе теглото.

Потърсих те със поглед в тъмата,
огледах се за твоя силует,
А като бездна зееше вратата,
и всякаш бе се изпарила с пирует.

Изправих се, изпълнен с празнота,
очуден, аз към лампата посегнах,
и в миг спря ме мисълта,
наистина ли бил съм ти потребен.

Но късно е, а утрото далеч
и мислите ми все към тебе бягат.
Отпускам се в леглото, разсечен кат от меч.
Завивките около тялото ми се затягат.

Зъбобол

Зъбът боли ме
и нямам аулин!
Студено е, навън вали,
а пуша аз като кумин.
И болката до мозъка ми стига.
Опъва всяка гънка там.
И всякаш в душата ми навлиза..
Знам, няма да се справя без упойка сам!
А тъй далеч е денонощната аптека,
зад блокове и булеварди.
Ще трябва сам самичък по пътека,
от зъбобола да се вардя!

Страст

Очите огледало на душата са
и с твоите плени ме ти!
Погледнеш ли ме, вдига ми се градуса,
не го мисли, ела и с мен бъди!

И позволи ми аз от устните ти да отпия,
да вкуся твоята неземна страст!
В прегръдката гореща да се свия,
и да ти дам над моята вселена власт!

Изгуби и после намери ме,
и покажи ми приказни страни!
И със страстта си бурна превземи ме,
не ще сменя те и за всички светски благини!

Ще станеш ти кралица на света ми,
и вовеки ще съм аз твой роб!
Полягайки уморен на гръдта ти,
не бих го заменил, дори за царски гроб!

Ти..

Сънят изпълнен е с мечти,
а от всички най-сладка си ти!
Без усилие покоряваш моите мисли,
а думите ти оставят във мене следи!
И ако загубя те от погледа ми,
ще се срутя като къща без опорни греди!
Затова те приемам в душата си,
а сърцето ми ще бъде изчистено от сълзи!

Начало->Край

Всяка история си има край!
В началото ще ти се струва рай!
Дорде човек със теб не заиграе,
ти няма шанс да знаеш!

Красиво е в началото да се твори
и нуждата изпълва ви и двамата!
А като къща всяко нещо се гради -
любов, приятелство, дори измамата!

И смисълът: ту губи се, ту се намира,
дори да го посрещнем с халба бира!
В началото дъхът,
а в краят - сърцето ни ще спира!

Но това е просто кръговрат,
като всяко нещо във живота, брат!
И не е важен краят или началото,
а как променяш се: същност, духом, цялостно!

Жена

Природата създала е една,
кралица със неземна красота!
На нея няма равна на света,
а името и е Жена!

Заради нея съществувам
и към нея се стремя!
На нея всеки ден робувам
и заради нея аз летя!

Съпътстваш ме в живота ти,
и провокираш ту добри, ту лоши дни.
Играеш си със мен игри,
но знай, че влюбен съм във тебе до уши!

И без да искам мислите ми омагьосваш!
И без да искам сърце ми разтуптяваш!
И без да искам тялото ми завладяваш!
Но всъщност искам, затова в душата ми оставаш!

Грешка ли е Любовта?

Моята история е такава,
че в нея всеки губи се и се намира.
Тя е обща, но ще стане твоя чак тогава,
когато изживял си я и си намерил мира!

Някои оприличават я на грешка,
други казват й безкрайната величина.
За трети тя измерва се със нова дрешка-
За Бога, хора, говоря ви за чувство - любовта!

Денят започваше и бе работен,
а погледите ни се срещнаха!
И водени от порив неусетен
понесохме се ний към грешката!

Сгреши ли, че реши да пробваш,
без със себе си да си наясно?
Сгреши ли, че сега не се и трогваш,
не разбираш ли, в сърцето ми без теб е тясно!

Сгреши ли, че душата си за мен отвори
и допусна ме до теб?
Сгреши ли, че после ме изгони
и обгърна се със лед?

Сгреших ли, че във тебе аз се влюбих
и нарекох те мечта?
Сгреших ли, че умът си аз изгубих
или всичко бе за теб шега?

Сгреших ли, да се чувствам, че обичам
само да изпитам после самота?
Сгреших ли, да не мога, да отричам,
че сърцето ми бе стъпкано в прахта?

Но знам, че не допуснах грешка,
щом безсмъртие намирам в любовта!
Дори да гледат те към мене със надсмешка
и в грешка ще съм с гордо вдигната глава!

Живот

Животът пълен е със изненади -
поднася ни ги всеки миг и час.
Понякога съпътствани са те с прегради,
за да изтискат повече от нас.

И карат ни да мислим, да се чудим,
какъв ще е поредният сюрприз?
И ако страхът от себе си прокудим,
ще се справим дори и с женския каприз.

Напред към следващото действие,
преплетено в съдба и шанс.
Срещу живота нямаме противодействие.
Не помага дори психологически сеанс.

Ключът е в нас, приятели,
към животът, който ще живеем.
И не е нужно да сме подръжатели,
а просто вселените в едно да слеем.

Сърце (1)

Сърце в гърдите ми тупти
и съпровожда всяка мисъл, чувство.
Не спира и при радост и тъги
и влага се изцяло във изкуство.

Изпълнено със спомени си ти,
но заради мечтите ми потрепваш!
Не гледаш към изминалите дни,
безброй възможности си спретваш.

И всеки удар с теб е провокация,
частица от живота ми изтича.
За тебе няма никаква класация
и няма власт над тебе кича..

Но как да го използвам аз кажи,
като искам само да обичам,
а пълнят го отвънка със лъжи,
които няма как и да отричам...

Маска

Живота пълен е със маски,
във всички цветове, украски.
Едни са ведри и игриви,
а други тъжни и горчиви.

Зад тях се крие същността,
изпълващ смисъл и целта,
на всяко действие, творение,
на всяка мисъл и решение..

Във всяка ситуация са те удобни
и няма нужда да са пробни,
защото карнавален е живота,
а доверчивостта е чувство с квота.

Прикритие добро ти дава тя,
щом искаш да се скриеш, да.
И истината ще остане само в теб,
затова остава празен следващия стихоплет...

Слънце...

Ти, Слънце, си една,
превзела моята душа,
недокосната от болка и тъга
даряваш всички с обич, топлина.

Незнайно как, но ме откри,
прокара нежни, ласкави лъчи
дори като навън вали
в моето сърцето изгряваш ти.

И твоята радост, топлина,
несравними с хорски чудеса
събужда ме от зимен сън
с усмивка да погледна през прозореца навън.

И ето идва новият ден,
а с твойто сила аз съм подкрепен
и няма страх, и няма и съмнение,
че на мечти и блянове си ти превъплъщение!

Минало

Имах толкова неща да кажа,
имах моето сърце да дам,
исках топлина и чувственост да ти покажа,
но ти не беше вече там.

Мигове изпълнени с радост,
че намерил бях съратник
изпепелиха се от времевата ос
и превърнаха душата ми в натрапник...

Бродя сам напред сега,
а в очите ми прокрадва се сълза,
цялата душевна доброта
преобразува се в болка и тъга

Знам, във вселената нищо не се губи,
но същността ми продължава да се чуди
имаше ли друг път напред
или живота изграден е от бодли и лед!