Тръгни си..

Тръгни си, остави ме
и нека сълзите ми в буря се превърнат.
Тръгни си, забрави ме
и нека други за теб света да обърнат.

Тръгни си, не мисли за мен
макар и празен, аз ще продължа да живея.
Тръгни си, започни нов ден
макар и отхвърлен остават мечтите, в които се рея.

Тръгни си, заличи ме от живота си
премахни ме от Skype, Facebook и телефона.
Тръгни си, спомените с мен изтрий
премахни ме от съзнанието и ума си.

Тръгни си, но ми прости,
да се науча и аз на другите да прощавам.
Тръгни си и ми прости,
Любовта ми към теб е вечна, съжалявам ...

Time span..

Sometimes I spend days thinking of the past,
thought with time I would be free at last
from this love I have for you so vast,
but everytime I think of you the feeling is recast..

Sometimes I spend days planning my future,
adventures and meetings or just a walk in the nature,
devising my life to contain all kinds of a mixture,
but then I realize I'm still looking at your picture.

Sometimes I just try living in the present
and I get from life these feelings so pleasant
and then I realize I'm gonna be a live-long student,
because in enjoying my life I wanna be fluent!

Yesterday I decided to live in the now.
I know my past and looked into my future how?
And you should not judge me under that lowbrow,
because living my live as I please is my vow!

Върха на планината

От както съм роден по склона аз вървя,
пътеката си криволичи и все съм на ръба,
погледна ли надолу виждам хората в калта,
нагоре погледа ми губи се, търсейки върха..

Но не за Еверест говоря, а за страха,
да стъпиш, да се изкачиш по планината на ума,
Но болни хора, те не стигат до върха,
защото пуснали са корен в себе си, а не в света.

И искам аз по склона да се извися,
ще го направя на пук на вятъра и бурята!
И докато съм жив аз към това ще се стремя,
защото дори и след смъртта живота не си губи смисъла.

И хващам се, загърбвам си страха,
с бодра крачка пристъпвам иззад ъгъла,
И стигам все по близо до неизвестността-
Знанието, на върха на планината на ума!

the Universe

What is the Universe without the stars
it's like a tourist street without the bars
it's like a shopping mall without bazaars
and like a parking lot without any cars.

What is the Universe without the galaxies,
it's like a coffie shop without the hippies,
it's like a military base without the sentries,
and like a crazy-house without eccentrics.

What is the Universe without us humans,
it's like a hell without the demons,
it's like a tribe without the shamans,
and just like a relationshipt without a romans.

The Universe is like a coastal road and winds,
and even so vast, we can squeeze it in our minds,
and when exploring it, we share our finds.
The way to go - unite the Universe and all it's kinds!

Wisher

Wisher is my middle name,
I wish for money, women, fame,
the course of action to reclaim,
with a wish to change and still stay the same.

We wish for power - to make us strong.
We wish for health, the happiness to prolong.
We wish for wisdom, to find where we belong.
We wish to have it all, and its oh so wrong.

So wishes are like stripped dreams..
No sense of passion, urgency or so it seems.
Some kind of hollowness from them just streams...
Fulfilling wishes will always take you to extremes!

But is a wish just so bad, in fact?
And aren't wishes what keeps us intact?
They are not just to ourselves a pact...
'Cuz wishes have on our world the greatest impact!

Сърце (2)

Всеки ден живеем с него в нашите гърди.
Пълним го с копнежи, чувства и мечти.
Там е мястото където болката кънти.
Там се пази огънят и от изминалите дни.

И с неговата сила ний сме подкрепени.
Към него нужно е само да сме откровенни..
И от задръжки в съзнанието си освободени,
защото то тупти в ритъма на всекидневните промени.

А гладно е сърцето ни са малко радост
и хубаво е да го следваме в нашата младост,
да се раздаваме и да градим без гордост,
да обича, това е най-важна негова способност!

Но ако щастието се опиташ ти да му отнемеш,
сърцето ще те съди докато не прогледнеш,
че то е твоят най-добър другар, приятел,
и е част от теб, а не просто някакъв си наблюдател!

Мостове

Наскоро си задох сложен въпрос,
как между хората гради се мост?
Какви съставки се използват
и как се от възможностите хората възползват?

Та седнах да потърся малко информация,
как на теория се случват таз социализация,
какво е нужно за правилната комбинация,
така идеите ми няма да са спекулация.

И отговори много аз открих,
колкото хора, толкова отговори има като щрих,
И след като съзнанието си отворих,
подход към всекиго си сътворих.

Но мост - сам не се гради,
трябват не само основи и опорни греди..
Нужно е желание и от двете страни,
защото важен е мостът между аз и ти!

Candy

One sunny day I realized
and I was honestly surprised,
that all the candy plans that I've devised
can come true without being theorized!!!

I wondered why is that a fact
and was it getting candy just a simple act?
Next all my plans I ransacked
to find how the sweetness to extract!

A simple truth is what I found,
that sweets are out there, all around,
and life is actually just a candy ground,
'cuz candy, sweets are all to women bound!

Now I can free my sweet tooth,
put a smile on my face, enjoy my youth,
and I don't need to be hiding in a booth,
'cuz I LOVE CANDY, and that's the truth!

Dreams

Dreams at night or in the midday,
dreams of love or just a better way,
dreams of a carrier, family or nay,
with dreams is life simply easier to play!

Dreams of any form, intention
travel everyday through my station,
lend a hand in my forward motion,
and always leave me with an option.

And some dreams are private, passionate and silent,
while others public, rude and violent,
but they are all filled with a self-intent,
unlike the greater mind's dream of an united movement.

In dreams, we people, loose days and hours,
and dreams can make you buy a woman flowers,
or even build until the sky some towers,
'cuz dreams give us earthlings enormous powers!!!

Alone or Together?

A new, but familiar feeling arises,
with no room for failure or surprises,
the dawn of a new age arrives,
to settle all our dreams and drives.

Some say that the knowledge is within,
just open your mind to let it in,
but for me that's just the yin,
'cuz yan is seeking it everywhere else for the win.

And in life we all have a different way,
to cope with problems or the joy of the day.
Sometimes we can let our goals astray,
but in the end we all our dreams obey.

And we are all capable and strong alone,
but the loneliness is a burden heavier than a stone.
That's why we don't need just a clone,
but a society, strong and united, like a backbone.

Walk Forward

I'm here, standing at the point of no return.
Ahead the road is hard, but fun to learn.
And don't get stressed even for a heartburn,
'Cuz in the end we all wind up in a casket or an urn!

Begin each new day with a smile,
'Cuz life's a puzzle and you are just a tile.
And happy thoughts can make it worthwhile,
But in the end it's all depending on your style!

And take each further step with your head high!
Be true to friends and wave your enemies goodbye.
'Cuz hate and envy are never of a short supply,
that's why just ground them to elevate yourself into the sky!

But every beginning has also an end..
The whole fulfillment is on a subjective extend.
And there is never a good enough reason to pretend,
'Cuz in the end we are all in a need of lover or a friend.

Hero

Long time ago and in a different age,
there was a hero using battlefields for stage,
to pass his skill, release his rage,
his sole purpose the evil to engage.

He was a simple man with noble heart.
For him the fights were equal to art.
At early age his quest did start,
and never was he from sword and shield apart.

He battled monsters and slayed dragons,
escorted kings and baron's wagons.
And saved each damsel in distress.
And never did it just to impress.

He was the common man's last hope,
the praising bards considered him as 'dope'.
He rarely could get his hands on soap,
but his soul was purer than that of a pope.

High Times

For friends enjoyment can begin
after fastest rolling contest win
and all the samples have been pinned-in
just praying on your head to spin.

And lighters up to welcome smoke,
on sticky green my lungs will choke,
with the Vizin* the eyes to cloak
can higher minds turn into decent folk!

Thus High Times upon us descent,
and mind gets free, unchained, just to invent,
but all ideas get hard to present,
'cuz talkers loose track of what they meant.

But still the air will fill with laughter,
with friends there will be no disaster,
with friends all life is simply faster,
'cuz weed to us is like a slave to master.

*Vizin - a liquid for clear eyes

без заглавие..

Развитие на социума трябва!
На всеки що подкупен е по брадва.
Усмивката на твоето лице ме радва,
а музата ми спря да ме отбягва.

Напред с радост и идея,
дори и лош да е, що го надвия змея!
С моите побратими ще се посмея,
и със смехът си като слънце ще огрея!

Спасение зад ъгъла ме дебне,
но първо май за гърло ще ме стегне.
Игриво към сърцето ми ще си посегне,
преди от мен отново да побегне!

И тук езикът ми се сплита,
а не както птичката свободно да прелита.
И не ми трябва никаква си свита,
а просто глъдка мъдрост и за днес отпита!

Wishfullness

I have dreams and I have nightmares.
I keep my head high and the fear scarce,
support my friends and anyone who dares
to live their lives without the hater's cares,
their foul tricks and self compares,
'cuz prejudice the mind ensnares
and faith and trust are just like flares
pinpointing out all the true leading players

We must change and the way we are living,
if we should fulfill all that we are dreaming,
and the first part should be our thinking,
because society's capacity is shrinking.
And strength is measured by our numbers growing,
since good ideas use the flow for showing,
the path on which we should be evolving,
towards a better life and better loving.

But humble is my mind alone,
And never lonely with true friends in the zone,
'cuz happyness is not just a milestone,
instead it should be the backbone,
of new religion and the world tone,
to help solve the problems well known,
not just the ozone or the bank loan,
but for the heart behind the breastbone.

Muse

Hey, Muse, where have you been?
Why are you so mystic, unseen?
And sweat like a pie or a dream,
you give me strength as I was a team.

A taste on my lips like a cream,
you're purer than a mountain stream,
with you innovative ideas I beam,
over the lyrics you reign supreme!

For the brush of an artist you are a theme,
for the criminal - the next scheme,
for the prejudiced you are extreme,
but to all your children you give esteem!

for friends ..

Cold blooded exposure effect?
I want to be not rude, but direct,
to be understood I expect,
but to listen you always reject!

And words come out of my head,
like I'm speaking alone in regret,
and hoping you've heard what I said,
'cuz time is precious for us to neglect..

With the new and unknown streaming,
arises a familiar feeling,
and while still in the state of dreaming,
my whispers come out like I'm screaming!

But to choose from the old or the new,
it depends on the purpose of the crew
and I'm talking bout iNSANE and S.T.U.
'cuz with their flow my mind they blew!

Думи

На думи няма как да не повярваш,
ако сърцето си за любовта отвориш.
И думи няма как да не изричаш,
'Обичам те!' - с душата си говориш!

И с думите си ти света описваш,
картини чудни все рисуваш.
И с думи в истината ти се вписваш,
дори и когато си мърсуваш.

И с думите си лесно ще достигнеш
до всеки, който иска да те чуе.
Но с думи ти не можеш всичко да постигнеш,
а трябва с действията си да ги обуеш.

И думите са като хвърлен камък,
ако с обиди, гадост ги изпълниш.
И те, думите, са труден залък,
но с тях ти мислите си ще допълниш!

*thoughts*

People come and go into our lives.
One day we end up as either grooms or brides
and it is cool, if we have fun times
to share with friends and open our minds!

'Cuz troubles come with different state -
to poke our brains and help us levitate,
to make us strong, to educate,
'Cuz life is hard when you create!

A piece of mind is what you get,
if you see life as a theater set
And on your smile is that I bet
We've seen happiness when we have met!

But all stories have an end and a beginning.
It doesn't really matter if your hand is winning,
'Cuz if you take too long in thinking,
the sun's shine would have stopped twinkling!

Work Work Work

От девет до пет всеки работен ден,
бъхти нормалния човек като гамен!
С мечти един ден да е бохем,
и от всеки шеф да се оттърве съвсем! :)

Един ще бачка като вол,
а друг ще се скатава пък от зъбобол!
Дори и да те набучва шефа ти на кол,
важното е да не си гладен и гол!

"Work, work, work" казва пеонът,
и трябва да ти плащат, щото такъв е законът!
Но дори и да те уволнят помни,
по-добра работа ще бачкаш след време ти!

Мечти, копнежи и надежди,
сменят се както в модата актуалните одежди!
Но истината е, че без пари,
можеш само на най-верните приятели да разчиташ ти!!!

(: Усмивка :)

Усмивката зарежда с радост
и тъгата с лекота прогонваш!
Усмивката излъчва младост
и няма нужда дори и дума да отронваш!

Усмивката пленява лесно
млади, стари и дори чевръсти!
Усмивката си е изкуство, честно,
а виртуозните, броят се те на прърсти!

Усмивката краси човека,
когато искрено я носиш!
Усмивката изглежда лека,
щом няма, за какво да се тревожиш!

Сложи усмивка на лицето
и хората около тебе провокирай!
Сложи усмивка и в сърцето,
и тъгата бързо ти касрирай!

За моите Приятели

Ведри и щатстливи са дните,
щом приятелите верни са до теб!
И без значение какви са игрите,
щом има с кой, ще се смеете без чет!

И в трудни и в лесни времена,
ще бъдем ний като пролетните семена,
разпръснати от вятъра игрив,
достига поривът от мен до теб, красив!

Аз обичам ВИ, и зная,
че държите Вий на мене,
и ако достигна първи в рая,
ще направя и за вас морето до келене!

Зима, лете, сезоните се сменят,
и ти, и хората около тебе се променят..
И не е важно, кой крив, кой прав,
важното е да се уважаваме, приятел, брат!

Слънце*

Настъпва утрото, навън е тихо,
и само врабци чуроликат.
Над върхове и стрехи се подава плахо,
а петлите в поздрав се развикват.
И всеки лъч прокарва по земята,
за да дари живот на теб, на мен.
И въпреки, че рее се самотно в небесата,
изгрява то, за да залезе всеки ден!
Но облаци и бури се опитват да го скрият,
докаран студ от ураганни ветрове,
и да успеят в тъмнина да ни покрият..
Слънцето си властва над земята с векове..

посред нощ

Събудих се, а теб те няма.
Чаршафите омачкани в леглото.
Събудих се, потърсих аз промяна,
душата ми пресмяташе теглото.

Потърсих те със поглед в тъмата,
огледах се за твоя силует,
А като бездна зееше вратата,
и всякаш бе се изпарила с пирует.

Изправих се, изпълнен с празнота,
очуден, аз към лампата посегнах,
и в миг спря ме мисълта,
наистина ли бил съм ти потребен.

Но късно е, а утрото далеч
и мислите ми все към тебе бягат.
Отпускам се в леглото, разсечен кат от меч.
Завивките около тялото ми се затягат.

Зъбобол

Зъбът боли ме
и нямам аулин!
Студено е, навън вали,
а пуша аз като кумин.
И болката до мозъка ми стига.
Опъва всяка гънка там.
И всякаш в душата ми навлиза..
Знам, няма да се справя без упойка сам!
А тъй далеч е денонощната аптека,
зад блокове и булеварди.
Ще трябва сам самичък по пътека,
от зъбобола да се вардя!

Страст

Очите огледало на душата са
и с твоите плени ме ти!
Погледнеш ли ме, вдига ми се градуса,
не го мисли, ела и с мен бъди!

И позволи ми аз от устните ти да отпия,
да вкуся твоята неземна страст!
В прегръдката гореща да се свия,
и да ти дам над моята вселена власт!

Изгуби и после намери ме,
и покажи ми приказни страни!
И със страстта си бурна превземи ме,
не ще сменя те и за всички светски благини!

Ще станеш ти кралица на света ми,
и вовеки ще съм аз твой роб!
Полягайки уморен на гръдта ти,
не бих го заменил, дори за царски гроб!

Ти..

Сънят изпълнен е с мечти,
а от всички най-сладка си ти!
Без усилие покоряваш моите мисли,
а думите ти оставят във мене следи!
И ако загубя те от погледа ми,
ще се срутя като къща без опорни греди!
Затова те приемам в душата си,
а сърцето ми ще бъде изчистено от сълзи!

Начало->Край

Всяка история си има край!
В началото ще ти се струва рай!
Дорде човек със теб не заиграе,
ти няма шанс да знаеш!

Красиво е в началото да се твори
и нуждата изпълва ви и двамата!
А като къща всяко нещо се гради -
любов, приятелство, дори измамата!

И смисълът: ту губи се, ту се намира,
дори да го посрещнем с халба бира!
В началото дъхът,
а в краят - сърцето ни ще спира!

Но това е просто кръговрат,
като всяко нещо във живота, брат!
И не е важен краят или началото,
а как променяш се: същност, духом, цялостно!

Жена

Природата създала е една,
кралица със неземна красота!
На нея няма равна на света,
а името и е Жена!

Заради нея съществувам
и към нея се стремя!
На нея всеки ден робувам
и заради нея аз летя!

Съпътстваш ме в живота ти,
и провокираш ту добри, ту лоши дни.
Играеш си със мен игри,
но знай, че влюбен съм във тебе до уши!

И без да искам мислите ми омагьосваш!
И без да искам сърце ми разтуптяваш!
И без да искам тялото ми завладяваш!
Но всъщност искам, затова в душата ми оставаш!

Грешка ли е Любовта?

Моята история е такава,
че в нея всеки губи се и се намира.
Тя е обща, но ще стане твоя чак тогава,
когато изживял си я и си намерил мира!

Някои оприличават я на грешка,
други казват й безкрайната величина.
За трети тя измерва се със нова дрешка-
За Бога, хора, говоря ви за чувство - любовта!

Денят започваше и бе работен,
а погледите ни се срещнаха!
И водени от порив неусетен
понесохме се ний към грешката!

Сгреши ли, че реши да пробваш,
без със себе си да си наясно?
Сгреши ли, че сега не се и трогваш,
не разбираш ли, в сърцето ми без теб е тясно!

Сгреши ли, че душата си за мен отвори
и допусна ме до теб?
Сгреши ли, че после ме изгони
и обгърна се със лед?

Сгреших ли, че във тебе аз се влюбих
и нарекох те мечта?
Сгреших ли, че умът си аз изгубих
или всичко бе за теб шега?

Сгреших ли, да се чувствам, че обичам
само да изпитам после самота?
Сгреших ли, да не мога, да отричам,
че сърцето ми бе стъпкано в прахта?

Но знам, че не допуснах грешка,
щом безсмъртие намирам в любовта!
Дори да гледат те към мене със надсмешка
и в грешка ще съм с гордо вдигната глава!

Живот

Животът пълен е със изненади -
поднася ни ги всеки миг и час.
Понякога съпътствани са те с прегради,
за да изтискат повече от нас.

И карат ни да мислим, да се чудим,
какъв ще е поредният сюрприз?
И ако страхът от себе си прокудим,
ще се справим дори и с женския каприз.

Напред към следващото действие,
преплетено в съдба и шанс.
Срещу живота нямаме противодействие.
Не помага дори психологически сеанс.

Ключът е в нас, приятели,
към животът, който ще живеем.
И не е нужно да сме подръжатели,
а просто вселените в едно да слеем.

Сърце (1)

Сърце в гърдите ми тупти
и съпровожда всяка мисъл, чувство.
Не спира и при радост и тъги
и влага се изцяло във изкуство.

Изпълнено със спомени си ти,
но заради мечтите ми потрепваш!
Не гледаш към изминалите дни,
безброй възможности си спретваш.

И всеки удар с теб е провокация,
частица от живота ми изтича.
За тебе няма никаква класация
и няма власт над тебе кича..

Но как да те използвам аз кажи,
като искам само да обичам,
а пълнят те отвънка със лъжи,
които няма как и да отричам...

Маска

Живота пълен е със маски,
във всички цветове, украски.
Едни са ведри и игриви,
а други тъжни и горчиви.

Зад тях се крие същността,
изпълващ смисъл и целта,
на всяко действие, творение,
на всяка мисъл и решение..

Във всяка ситуация са те удобни
и няма нужда да са пробни,
защото карнавален е живота,
а доверчивостта е чувство с квота.

Прикритие добро ти дава тя,
щом искаш да се скриеш, да.
И истината ще остане само в теб,
затова остава празен следващия стихоплет...

Слънце...

Ти, Слънце, си една,
превзела моята душа,
недокосната от болка и тъга
даряваш всички с обич, топлина.

Незнайно как, но ме откри,
прокара нежни, ласкави лъчи
дори като навън вали
в моето сърцето изгряваш ти.

И твоята радост, топлина,
несравними с хорски чудеса
събужда ме от зимен сън
с усмивка да погледна през прозореца навън.

И ето идва новият ден,
а с твойто сила аз съм подкрепен
и няма страх, и няма и съмнение,
че на мечти и блянове си ти превъплъщение!

Минало

Имах толкова неща да кажа,
имах моето сърце да дам,
исках топлина и чувственост да ти покажа,
но ти не беше вече там.

Мигове изпълнени с радост,
че намерил бях съратник
изпепелиха се от времевата ос
и превърнаха душата ми в натрапник...

Бродя сам напред сега,
а в очите ми прокрадва се сълза,
цялата душевна доброта
преобразува се в болка и тъга

Знам, във вселената нищо не се губи,
но същността ми продължава да се чуди
имаше ли друг път напред
или живота изграден е от бодли и лед!