Влюбен съм..

Влюбих се,
а слънце грее си навън!
Влюбих се,
живота пак превръща се във сън!
Да, влюбих се,
в усмивката на твоето лице!
И влюбих се,
превзе ме топлината в твоето сърце!

Влюбен съм,
живота пак е пъстър и красив!
Влюбен съм,
с усмивка на лицето, настроение - игрив!
Влюбен съм,
и креативен, ходя - ето пак съм жив!
Да, влюбен съм,
а ти - причината за моя чувствен взрив!

Искам аз на теб да ти благодаря,
че бродят още хора като тебе по света,
даряват близки и далечни с обич, топлина,
и правят го все по-добър за всички нас така!

i Love You

I still love you,
as I always did!
I loved you as a boy,
when I was just a kid..

Before I saw you,
I loved the dream about your smile!
And then I met you,
my heart stopped for the longest mile!

And when I spoke to you,
the puzzle solved it's tiles.
Now I'm all away from you,
but there is no denial!

I love you
and that I'll always do!
Before I fell in love with you,
for life I had a different view.
But after loving you,
my heart cannot be sad and blue!
Because my love for you,
it will be always, endless, true!

Life is hard, but worth the while

Every morning we wake up
maybe with an a$s up
or a happy smile
And in the evening when we lie down
it could be next to a loved one
or alone, in denial
This is not just a change of cycles
or a brawl of the mind
Life is hard, but worth the while
when you acknowledge all that you find!

Artists

they are here
and they breathe our air
their minds are clear
and their love is never bare
with humble muse
can never greatness be ensnared
in strive for more
they give us help and care!

some paint us pictures
others move our hearts with lyrics
mc's deal rhymes
while writers stream it
and all the art that flows around
from them to us, of sky to ground
is all to and for humans found
through art we elevate our souls unbound

they show us dreams of better days
of stronger loving, righter ways
the art is free of simple nays
and artists should get nothing short of yays
because without them
life would be disastrous
in humble bow
I stand before you, my Masters!

Две тела..

Две тела
преплетени в едно
Страст и топлина
изпълват широкото легло
Вопъл, стон,
проскърцващо дърво
Сърцата тичат в маратон,
а времето изнизва без тегло

Дъхът спира
отронена въздишка
Кулминацията идва и напира
ръцете вплетени са в нишка

И учестено дишане
смущава тишината
Душите вплитат се в едно
имитират си телата ..
Но с думи колко трудно е
да се опише красотата,
а тръпката безумно сладка е
изпълваща сърцата

Anabolmarine

From the racks I come with my trusty stim;
Reactors pump our numbers to the extreme.
Supported by the medivac’s healing stream,
I march on for the Terran dream.

The lab will give me my so needed shield,
so I’m not worried when I go onto the field
while our workers continue minerals to yield,
all around us our enemy’s blood gets spilled.

When dropped I don’t stop the harrass
I inject my stim and start shooting fast;
and even when my live will pass,
another Anabolmarine will fill the mass.

With Marauders and Medivacs we own the land
and many players scream MMM should be banned,
because a lot of drops they don’t withstand;
well, Anabolmarine is just a deadly brand.**

** Authors Econael and Moe, two Starcraft 2 fans :)

Съзнанието - Безкрайни възможности или Затвор?

     Следващата идея описва моята представа за човешкото "Съзнание" моделирана от разговорите ми с хора мислили извън нормите на Съзнанието. Тази идея не се вписва в текущо съществуващи категории следователно или не трябва да се категоризира или да се постави в самостоятелна нова категория. Идеята е провокирана, произлиза и е основно за "Обществото" и човеците, които го изграждат. Пиша и споделям идеята си, защото смятам, че по-голяма част от човечеството не използва силата на съзнанието си позитивно или изобщо.
     Обяснения на понятията:
- "Съзнание":
Накратко: Всяка част изграждаща ежедневният ни живот, до която можем да се докоснем или да почувстваме.
Още по-накратко казано: Това, което ни съпътства в главите ни, дори на сън.
Съзнанието оперира с два вида инструменти
  а) ментални(психически)- въображение, изобретателност, сънища, мечти, логика и т.н.
  б) физически- сетивата на тялото: вкус, мирис, слух, равновесие, допир и визия.
- "Общество":
Още се нарича социум. Изгражда се от теб, мен, него и още няколко милиарда. Състои се от различни групи с техните подгрупи. Целта на обществото е взаимопомощ и по-лесна комуникация както между групите, така и между отделните хората.
- "Универсално/и свойство/а или характеристика/и":
Всеки обособен елемент притежава универсални свойства и/или характеристики (цитирам: iNSANE). Чрез тези свойства ние(хората) сме категоризирали елемента. Прилагайки универсалното свойство на един елемент в конкретна ситуация се получава конкретно свойство за тази ситуация, за този елемент. (пример цит.jenito®: Вземете лист хартия и го потопете в чаша с вода. Над водата листа запазва основното си свойство, под водата(конкретната ситуация) го изменя)
     Съзнанието е тази неотлъчна част от нас, която използвайки инструментите си ни изгражда като личности. Съзнанието ни изгражда нашата представа за заобикалящия ни свят, за самите нас и за всяко нещо, с което се сблъскаме. Съзнанието ни определя нашите настроения, до колко ще се отдадем или не на дейностите си (работа, хоби, спорт..).Съзнанието ни прави такива, каквито сме. От предните твърдения следва, че съзнание е ключа към един по-добър живот за всеки от нас, както и към едно по-добро общество.
     Преди да продължа, искам да се спра на двете крайности, когато говорим за съзнанието:
  1) То е нашият ментален Затвор. Тоест, чрез него се ограничаваме от влиянията на външни и вътрешни елементи, които могат да достигнат до нас. Този тип ограничаване става и съзнателно и подсъзнателно. Съзнателно си казваме: "Този филм/актьор не ми харесва", "Това място не ми харесва", "Този стил на обличане не ми харесва". Подсъзнателно, ако се страхуваме от тъмното, в мазето слизаме с фенер. Ако се плашим от змии, избягваме открити пространства с ниска, храстовидна растителност. Ако изпитваме страх от високото си купуваме жилище на първия или втория етаж... Този тип ограничаване от вътрешни и външни влияния граничи с тяхното отхвърляне, защото на практика ние сме готови на всичко за да не изпитаме тези неприятни за нас елементи. Това ограничаване не е лошо. То е до голяма степен свързано с инстинкта ни за самосъхранение, НО хроничното прилагане(използването за ограничаване от колкото се може повече елементи) води до един ментален Затвор. Затвор, в който ние се чувстваме удобно и сигурно, защитени от неприятните за нас явления. Но този затвор ни кара да изпитваме смесено-несигурни чувства към всяко ново явление в живота ни (а не само към вече познатите неприятни такива). Което види до затваряне на самия индивид, капсулирането му като личност, на ниво на развитие, което е било достигнато и възпрепятстването на всякакво бъдещо развитие.
  2) То ни предоставя безкрайни възможности, стига да можем, да се освободим от жаждата за само-ограничаване. Нито ние, нито нещата, с които се сблъскваме не са еднакви, при първа и последващи срещи(цит. iNSANE). Всяко универсално свойство (и нашите и на елементите, с които взаимодействаме) се е преобразувало в конкретно такова, и към него трябва да се подхожда с уникално конкретен начин. Имайки такова съзнание, хората почват да виждат все повече и повече възможности, когато се сблъскат с някакъв проблем или вътрешно/външно влияние. Тук проблемът е, че колкото повече възможности вижда човек, като подход към нещо, толкова по-труден и бавен става неговия избор (в много случаи до избор дори не се стига). Тези безкрайни възможности водят до много бързо, но нецеленасочено развитие на личността на отделния индивид. Такова нецеленасочено и бързо развитие обикновенно води до имплозия на личността(емоционален срив, в които личността е вече неспособна да взима сама за себе си решения и достигнатото личностно развитие се свива до първата крайност Затвор в себе си).
     Достигането на баланс между двете крайности е трудна процедура. Мислех да дам насоки за едно такова развитие, но в хода на описване на идеята си разбрах, че моите насоки са верни, но само за мен.
     Да се постигне универсален баланс между тези две крайности би означавало да се достигне до истинската сила на съзнанието. В основата си универсалния баланс е възможност за намиране на баланс във всяка конкретна ситуация.
     Следващата стъпка към отключване на силата на съзнанието е само-съзнанието. Да само-съзнаваш означава да осъзнаваш и познаваш съзнанието си. Неговите предели. Тогава вече можеш да кажеш, че си направил съзнателен избор или си наясно с вече направения избор и защо. Пътят, по който това се постига, е желанието на отделния индивид да се развива и да опознае себе си
(цит. Валентин).
     Познаването на собственото ни съзнание и стремежа към балансиране на неговите крайности са двете предпоставки към по-добър живот и по-добри личности. По-добрите личности са предпоставка за по-добро общество. Но за да станем всички такива личности, трябва в процеса на разширяване на съзнанието си да минем отвъд нашите собствени разбирания и да не приемаме всяка външно наложена ни граница за даденост, а винаги да се интересуваме и поставяме нещата под въпрос/съмнение(цит.iNSANE) без да ние страх да грешим. Защото грешките в, крайна сметка, ни показват правилния път, по който да вървим.