сряда, 30 май 2012 г.

неозаглавено1

Изплетена от мисли е нощта,
прокрадващи емоции и чувства,
назад спомени, напред препускаща мечта
около мен изпълват тишината.
Как спи ми се, а не заспивам
да спра да мисля аз не зная,
клепачи натежали кат скали,
а мисълта нехаеща блуждае ..

Защо не съм аз сляп за красотата,
нетрогващ се и непукист,
защо преследвам блянове, мечтата
а не живея като прост турист.
И търся все отговори, много,
дори на незададени въпроси,
а тъй далечен е съня, спокойно
сам изгрева ще ме разсее ..