Безкрайна и Безгранична Любов

Що е то 'Безкрайната и Безгранична Любов'? Има ли такова нещо и как се постига?

Преди да започна, трябва да направя едно уточнение или по-скоро да опиша нужната основа, на която трябва да се стъпи, за да може да присъства и да се развива тази Любов в нас.

Тази основа е да познаваш и обичаш себе си! Това означава, както да познаваш добрите и лошите си страни и качества, така и мечтите и стремежите си. Да ги приемеш. Да ги обикнеш. Да искаш да се промениш и да се променяш всеки ден, всеки миг и от всяко нещо, което те докосва! Да се оставиш всяко нещо да те докосне! Да развиваш нови качества и умения. Да усъвършенстваш тези, с които разполагаш, както добрите, така и лошите. Да търсиш развитие на себе си. На тялото и духът си.
Тази стъпка е трудна, защото за да се направи, трябва да се изправиш лице в лице с истината. Да я търсиш всеки дъх и всеки миг. Да можеш да се погледнеш в огледалото и да кажеш: "Обичам те, ти си аз и аз съм ти, и вървим с теб заедно по правилния път, в правилната посока" (Напред и Нагоре)!
Тази стъпка е трудна, защото трябва много да се мисли. Трябва много да се чувства. А хората не обичат да мислят и чувстват. Хората искат всичко да е смляно и да им се изсипе в устенцата и мозъчето, просто за да не се мъчат излишно. А никой не може да направи тази стъпка вместо нас! Никой не върви в нашите обувки и по нашия път, освен ние самите!

Имайки основата, трябва да дадем определение на тази 'Безкрайна и Безгранична Любов'. То е просто: Обичай всичко и всички!
Постигането на тази дейност е малко по-интригуваща:
1) Ако говорим за хора, какво означава "всички/всеки"? Тези, които са до теб. Тези, които те предават. Тези, които те ненавиждат и нараняват. Тези, които просто са прекратили поради една или друга причина взаимоотношенията си с теб. Тези, които те нагрубяват, както и тези, които те изпълват с радост и те карат да се усмихнеш, още в мигът, в който ги зърнеш. Трябва да обичаш дори тези, които те бият и убиват, защотото те не са виновни.. Те просто са се превърнали в нещо, което не са, заради някакви обстоятелства и липса на обич. Обич, която ти изпитваш и към която се стремиш. Това е трудно, но постижимо. Просто трябва да си в мир със себе си и заобикалящият те социо-свят. Тогава можеш и ще обичаш "всички".
2) Ако говорим за дейност, какво означава "всяко нещо"? Да обичаш всяко нещо, означава, да обичаш секса, живота, да пускаш прахосмукачка, да миеш чинии, да си бъркаш в носа, да четеш поезия, да гледаш филми, да ходиш по партита, да пиеш/пушиш ... Това е малко по-трудно постижимо от 1). Най-лесният начин, който съм открил за постигане на това е следният: Всяка дейност се изгражда от съставни части. За да я обикнеш като дейност, трябва да можеш да видиш всяка съставна част, да я усетиш, почувстваш, да видиш смисълът й, и да я обикнеш. Така обиквайки всяка съставна част, неусетно ще обикнеш, без излишни усилия и самата дейност!
За да е възможно 2) трябва да отворим съзнанието си. Да можем да видим всяко нещо от всяка страна, като жертва и като хищник, като безучастен наблюдател и като страдалец. Да искаме да видим от всяка страна.

Защо ни е тази Любов и какво ни дава? Според мен, като човек, в който тази идея съществува от както се помня, единственият смисъл на тази Любов е това, че изпълва с радост! Изпълва с радост от допира до хора, стари и нови познати и приятели. Изпълва с радост от всяко нещо, което правя, работа, забавления, учене, срещи, писане, блеене... А защо пък ни е тази радост? Ами много просто: Живота е гаден, а аз ИСКАМ да съм щастлив! А за да съм щастлив, трябва да изпитвам радост. И колкото повече радост трупам в себе си, толкова по-щастлив ставам. Колкото съм по-щастлив, толкова повече ми харесват нещата и хората, до които се докосвам, и толкова по радостен ставам, и съответно по-щастлив.

Как се подхожда към тази Любов? Като търсиш 'плюсът' във всяко нещо и във всеки!
Лесно е да видиш 'минусът' и отрицателните неща и качества в хората. Виждайки първо 'минусът' е още по-лесно да се задълбаеш и изгубиш в него, да загубиш посоката и смисълът, които търсиш.
Да видиш първо 'плюсът' и положителното е изкуство. Хората не знаят и не предполагат, че като видят първо положителното, с него им се изяснява и отрицателното, виждат цялата картина на тепсия, и това се отнася за всеки аспект и за всеки човек.

Въпросите в постигането на Безкрайната и Безгранична Любов, са да не се задълбава излишно, да искаш и да възприемаш... Бих перефразирал всичко написано до тук като 'Въпрос на Възприятие' и 'Желание да искам да възприемам'. А девизът е: 'Аз ви обичам, всички хора и всички дейности'!

Живот, Вяра, Качество!

Какво, Как, Защо? Все въпроси, с които сме запознати. Имаме представа, също така, що е знание. Но знаем ли, че То е в нас и около нас? Знаем ли, че с една мисъл или едно протягане на ръка можем да достигнем до него? Знаем ли, че реално се докосваме само и единствено до това, което желаем? По-скоро не.
До знание се достига по много начини: опит, усет, късмет. Но целенасочения начин да достигнем до знанието е, да си зададем правилните въпроси.

Какво е живота? Животът е кучка и накрая умираме. Животът е денят, който си отива неусетно. Животът е низ от неконтролирани случайности, които ни поставят в различни ситуации и ни карат да се чувстваме по различен начин.Ммм…..не.

Какво е животът всъщност?
Животът е низ от мигове. Мигове, които ние контролираме кога и как да се случват. Мигове, които ние зареждаме с енергия и чувства. Мигове, които ние сами избираме какво и колко да значат за нас. Ние избираме какво да вземем като опит от тези мигове. Ние изграждаме тези мигове. Ние ги пълним с очаквания, желания и копнежи. Ние позволяваме на тези мигове да се случат. И тези мигове се случват до колкото НИЕ си ПОЗВОЛИМ.

Някои хора вярват в съдбата и нейната предопределеност. Други хора вярват в Бог, и в това че има сила по-велика от нас, която определя какво да се случи. Трети вярват в любовта и вечния мир.

Това, в което аз вярвам, са моите възможности. Това е капацитетът на въображението ми. Това е силата и енергията, която влагам в действията си. Отдавайки по-голямо значение на нещо извън мен, би означавало да омаловажа това, което съм аз и това което аз мога да направя. Знам, че нещата не винаги са в наши ръце и не винаги зависят от нас. Но това не променя тяхната същност и не трябва да променя нашето отношение към тях.

Животът за отделните хора представлява нещо различно и уникално. Но общо за всички ни е, че се стремим към нещо. Някои хора искат да разберат себе си по-добре, други искат да изкарват повече и повече пари и ресурси. Трети искат да сбъднат мечтата си да отидат на другия край на света за да се уверят, че там не е краят на света.. Стремежите и желанията, които имаме изпълват нашия живот. Докосвайки се до тях или изпълнявайки ги, ние се развиваме и усъвършенстваме. Вдигаме летвата на желанията и на изискванията. Променяме себе си за да се нагодим към постигнатото и новите стремежи..

Тук идва Качеството. Качеството е величина, различна за всеки от нас. Ние я прилагаме към всеки аспект от живота си съзнателно или не. Ние отнасяме това качество в сегашния момент към миналия ни опит и бъдещите ни желания. И точно това качество е пълнежа на моментите в нашия живот. Дали ще е приятното парти, на което сме били снощи, дали ще е смисленият разговор, който провеждаме с приятел/и или просто ползотворната почивка вкъщи с дистанционно пред телевизора.

Тук е разликата между всички нас - начина на развитие, на усъвършенстване, начина на достигане до качеството, до мига, до живота и най-важното начина, по който ще го осъзнаем и приложим. В крайна сметка живота и всяко нещо от нашата среда, било то реално или ментално е въпрос на собствено ни възприятие. Ние се филмираме с хубави или лоши мисли за да разберем това, пред което сме изправени, и точно този избор в нас е ключът към успешния живот. В края на краищата, ние всички сме хора. Ние изграждаме вътрешния си свят и това как се чувстваме. Следователно НИЕ САМИТЕ сме ключа към живота, които искаме да водим, защото от нас зависи как го възприемаме. А за да вървим напред ни трябва да знаем само едно - има ли действие, има и резултат. А бездействието е просто емоционална яма пълна със страх :)

Съзнанието - Безкрайни възможности или Затвор?

     Следващата идея описва моята представа за човешкото "Съзнание" моделирана от разговорите ми с хора мислили извън нормите на Съзнанието. Тази идея не се вписва в текущо съществуващи категории следователно или не трябва да се категоризира или да се постави в самостоятелна нова категория. Идеята е провокирана, произлиза и е основно за "Обществото" и човеците, които го изграждат. Пиша и споделям идеята си, защото смятам, че по-голяма част от човечеството не използва силата на съзнанието си позитивно или изобщо.
     Обяснения на понятията:
- "Съзнание":
Накратко: Всяка част изграждаща ежедневният ни живот, до която можем да се докоснем или да почувстваме.
Още по-накратко казано: Това, което ни съпътства в главите ни, дори на сън.
Съзнанието оперира с два вида инструменти
  а) ментални(психически)- въображение, изобретателност, сънища, мечти, логика и т.н.
  б) физически- сетивата на тялото: вкус, мирис, слух, равновесие, допир и визия.
- "Общество":
Още се нарича социум. Изгражда се от теб, мен, него и още няколко милиарда. Състои се от различни групи с техните подгрупи. Целта на обществото е взаимопомощ и по-лесна комуникация както между групите, така и между отделните хората.
- "Универсално/и свойство/а или характеристика/и":
Всеки обособен елемент притежава универсални свойства и/или характеристики (цитирам: iNSANE). Чрез тези свойства ние(хората) сме категоризирали елемента. Прилагайки универсалното свойство на един елемент в конкретна ситуация се получава конкретно свойство за тази ситуация, за този елемент. (пример цит.jenito®: Вземете лист хартия и го потопете в чаша с вода. Над водата листа запазва основното си свойство, под водата(конкретната ситуация) го изменя)
     Съзнанието е тази неотлъчна част от нас, която използвайки инструментите си ни изгражда като личности. Съзнанието ни изгражда нашата представа за заобикалящия ни свят, за самите нас и за всяко нещо, с което се сблъскаме. Съзнанието ни определя нашите настроения, до колко ще се отдадем или не на дейностите си (работа, хоби, спорт..).Съзнанието ни прави такива, каквито сме. От предните твърдения следва, че съзнание е ключа към един по-добър живот за всеки от нас, както и към едно по-добро общество.
     Преди да продължа, искам да се спра на двете крайности, когато говорим за съзнанието:
  1) То е нашият ментален Затвор. Тоест, чрез него се ограничаваме от влиянията на външни и вътрешни елементи, които могат да достигнат до нас. Този тип ограничаване става и съзнателно и подсъзнателно. Съзнателно си казваме: "Този филм/актьор не ми харесва", "Това място не ми харесва", "Този стил на обличане не ми харесва". Подсъзнателно, ако се страхуваме от тъмното, в мазето слизаме с фенер. Ако се плашим от змии, избягваме открити пространства с ниска, храстовидна растителност. Ако изпитваме страх от високото си купуваме жилище на първия или втория етаж... Този тип ограничаване от вътрешни и външни влияния граничи с тяхното отхвърляне, защото на практика ние сме готови на всичко за да не изпитаме тези неприятни за нас елементи. Това ограничаване не е лошо. То е до голяма степен свързано с инстинкта ни за самосъхранение, НО хроничното прилагане(използването за ограничаване от колкото се може повече елементи) води до един ментален Затвор. Затвор, в който ние се чувстваме удобно и сигурно, защитени от неприятните за нас явления. Но този затвор ни кара да изпитваме смесено-несигурни чувства към всяко ново явление в живота ни (а не само към вече познатите неприятни такива). Което види до затваряне на самия индивид, капсулирането му като личност, на ниво на развитие, което е било достигнато и възпрепятстването на всякакво бъдещо развитие.
  2) То ни предоставя безкрайни възможности, стига да можем, да се освободим от жаждата за само-ограничаване. Нито ние, нито нещата, с които се сблъскваме не са еднакви, при първа и последващи срещи(цит. iNSANE). Всяко универсално свойство (и нашите и на елементите, с които взаимодействаме) се е преобразувало в конкретно такова, и към него трябва да се подхожда с уникално конкретен начин. Имайки такова съзнание, хората почват да виждат все повече и повече възможности, когато се сблъскат с някакъв проблем или вътрешно/външно влияние. Тук проблемът е, че колкото повече възможности вижда човек, като подход към нещо, толкова по-труден и бавен става неговия избор (в много случаи до избор дори не се стига). Тези безкрайни възможности водят до много бързо, но нецеленасочено развитие на личността на отделния индивид. Такова нецеленасочено и бързо развитие обикновенно води до имплозия на личността(емоционален срив, в които личността е вече неспособна да взима сама за себе си решения и достигнатото личностно развитие се свива до първата крайност Затвор в себе си).
     Достигането на баланс между двете крайности е трудна процедура. Мислех да дам насоки за едно такова развитие, но в хода на описване на идеята си разбрах, че моите насоки са верни, но само за мен.
     Да се постигне универсален баланс между тези две крайности би означавало да се достигне до истинската сила на съзнанието. В основата си универсалния баланс е възможност за намиране на баланс във всяка конкретна ситуация.
     Следващата стъпка към отключване на силата на съзнанието е само-съзнанието. Да само-съзнаваш означава да осъзнаваш и познаваш съзнанието си. Неговите предели. Тогава вече можеш да кажеш, че си направил съзнателен избор или си наясно с вече направения избор и защо. Пътят, по който това се постига, е желанието на отделния индивид да се развива и да опознае себе си
(цит. Валентин).
     Познаването на собственото ни съзнание и стремежа към балансиране на неговите крайности са двете предпоставки към по-добър живот и по-добри личности. По-добрите личности са предпоставка за по-добро общество. Но за да станем всички такива личности, трябва в процеса на разширяване на съзнанието си да минем отвъд нашите собствени разбирания и да не приемаме всяка външно наложена ни граница за даденост, а винаги да се интересуваме и поставяме нещата под въпрос/съмнение(цит.iNSANE) без да ние страх да грешим. Защото грешките в, крайна сметка, ни показват правилния път, по който да вървим.