белия лист

Здравей, приятелю незабравим,
не съм минавал да те видя скоро,
с твоят дух неповторим,
искам да общувам отново.

Хванал химикал в ръка,
застанал съм пред тебе,
с желание мигът да уловя,
споделям важното за мен.

Без съдене, без граници,
стоиш пред мене празен,
изпълвам те с желания, мечти,
от тук се чувствам безнаказан.

Не само мой ще бъдеш ти,
и днес, и в бъдещите дни,
приятел си на всичките творци,
изпълват те с тайни и мечти.

Очаквания

Задушавам, както вълка плячката си
сам себе си, със собствените си очаквания
Мира нямам, ни въздух пълни дробовете ми
а сграбченият миг е удушен в надежда

И искам да ти кажа: "Майната ти!"
Но истината е .. отдавна ти простих
Прощавам сега и на себе си,
че пак някакси повярвах и се доверих

И всичко, що искам да ти кажа
ти нямаш нужда да го чуеш
А как идеите, мечтите си да ти разкажа
като виждам колко съм ти безличен

И мислех си, че искам някой за мен да се бори
да минава препятствуя, сваля стени и гради основи
Но празнотата у хората е като железни окови,
а колко малко е нужно човек усмивка да сложи ..

неозаглавено1

Изплетена от мисли е нощта,
прокрадващи емоции и чувства,
назад спомени, напред препускаща мечта
около мен изпълват тишината.
Как спи ми се, а не заспивам
да спра да мисля аз не зная,
клепачи натежали кат скали,
а мисълта нехаеща блуждае ..

Защо не съм аз сляп за красотата,
нетрогващ се и непукист,
защо преследвам блянове, мечтата
а не живея като прост турист.
И търся все отговори, много,
дори на незададени въпроси,
а тъй далечен е съня, спокойно
сам изгрева ще ме разсее ..

Игра

Играем си едни със други.
Играем в живота, пред света.
Дори понякога и да сме груби,
това не спира нашата игра!

И слагаме си на лицата маски.
Във ролите живеем всеки ден.
Общуването сменя нашите окраски,
като на политик, в следизборния плен!

Играем си със хора и със чувства!
Играем като актьор, на сцена, пред декор.
Макара за някои това да са изкуства,
то други, гледат към играта просто с укор..

И таз игра е като бягство..
От истина, развитие и себе си,
и вместо заедно да градиме братство ..
потъваме в затвора на лъжите си

Но дълготрайно носените маски
оставят белег не само по лицата!
Без истинска любов и ласки,
не ще запълним бездната в сърцата!

Оправдания

Не, не мога,
не, няма време,
не, сега ми е тревога,
не, сега не ми дреме!

Не, не днес,
отлагам пак поредния процес.
Не, да не и утре,
че тогава пак ще ми е стрес!

И по тоя и по други начини,
ден след ден, мога всичко да отложа!
Без значение какви задачи,
до безкрай ще е дебела мойта кожа!

А какъв би бил живота,
ако вместо 'не мога', кажа 'не искам'!
Все пак страха е с квота,
а и защо ми е да се притискам...

Фантастика

А случвало ли ви се е
да се изгубите във фантастични светове?
Поведени напред от мисълта на авторите
да се почудите какво ще е след векове?

И да се потопите във красиви разкази,
за бъдещи герои, случки, градове.
Но този свят сега далечен е,
а смисъла му пълни се от наш'те умове!

А те, авторите, изпреварват.
Съзнанието ни отварят,
главите ни се разтоварват,
и с фентъзи и със фантастика ни омагьосват,
За един бъдещ живот ни умовете те жигосват!

Подготвят ни със свойте схеми и идеи,
и в креативността те винаги са смели,
да хвърлят поглед с мисълта си в бъдещите дни,
да ни покажат, кой какво желае
и към какво ще се стреми!

Откровение..

Не съм аз странник,
загубил своя дом.
Не съм и чужденец, посланник,
а имам над главата си подслон.

Макар далеч от бащини ми двори,
творя смирен, наведен във поклон!
Аз съм си сам избранник!
И нивга няма ти да чуеш моя вопъл, стон.

Преплитат се във тишината мойте мисли ..
Назад във спомени,
напред препускащи в мечти.
И знам в сърцето чувствата са бистри,
запалени са те в душата от искри!

Вървя по пътя си, нехаен.
И към целта си плавно се стремя.
Аз съм просто човек, но знай,
че за приятел слизам и в дън земя!

Влюбен съм..

Влюбих се,
а слънце грее си навън!
Влюбих се,
живота пак превръща се във сън!
Да, влюбих се,
в усмивката на твоето лице!
И влюбих се,
превзе ме топлината в твоето сърце!

Влюбен съм,
живота пак е пъстър и красив!
Влюбен съм,
с усмивка на лицето, настроение - игрив!
Влюбен съм,
и креативен, ходя - ето пак съм жив!
Да, влюбен съм,
а ти - причината за моя чувствен взрив!

Искам аз на теб да ти благодаря,
че бродят още хора като тебе по света,
даряват близки и далечни с обич, топлина,
и правят го все по-добър за всички нас така!

Две тела..

Две тела
преплетени в едно
Страст и топлина
изпълват широкото легло
Вопъл, стон,
проскърцващо дърво
Сърцата тичат в маратон,
а времето изнизва без тегло

Дъхът спира
отронена въздишка
Кулминацията идва и напира
ръцете вплетени са в нишка

И учестено дишане
смущава тишината
Душите вплитат се в едно
имитират си телата ..
Но с думи колко трудно е
да се опише красотата,
а тръпката безумно сладка е
изпълваща сърцата

Тръгни си..

Тръгни си, остави ме
и нека сълзите ми в буря се превърнат.
Тръгни си, забрави ме
и нека други за теб света да обърнат.

Тръгни си, не мисли за мен
макар и празен, аз ще продължа да живея.
Тръгни си, започни нов ден
макар и отхвърлен остават мечтите, в които се рея.

Тръгни си, заличи ме от живота си
премахни ме от Skype, Facebook и телефона.
Тръгни си, спомените с мен изтрий
премахни ме от съзнанието и ума си.

Тръгни си, но ми прости,
да се науча и аз на другите да прощавам.
Тръгни си и ми прости,
Любовта ми към теб е вечна, съжалявам ...

Върха на планината

От както съм роден по склона аз вървя,
пътеката си криволичи и все съм на ръба,
погледна ли надолу виждам хората в калта,
нагоре погледа ми губи се, търсейки върха..

Но не за Еверест говоря, а за страха,
да стъпиш, да се изкачиш по планината на ума,
Но болни хора, те не стигат до върха,
защото пуснали са корен в себе си, а не в света.

И искам аз по склона да се извися,
ще го направя на пук на вятъра и бурята!
И докато съм жив аз към това ще се стремя,
защото дори и след смъртта живота не си губи смисъла.

И хващам се, загърбвам си страха,
с бодра крачка пристъпвам иззад ъгъла,
И стигам все по близо до неизвестността-
Знанието, на върха на планината на ума!

Сърце (2)

Всеки ден живеем с него в нашите гърди.
Пълним го с копнежи, чувства и мечти.
Там е мястото където болката кънти.
Там се пази огънят и от изминалите дни.

И с неговата сила ний сме подкрепени.
Към него нужно е само да сме откровенни..
И от задръжки в съзнанието си освободени,
защото то тупти в ритъма на всекидневните промени.

А гладно е сърцето ни са малко радост
и хубаво е да го следваме в нашата младост,
да се раздаваме и да градим без гордост,
да обича, това е най-важна негова способност!

Но ако щастието се опиташ ти да му отнемеш,
сърцето ще те съди докато не прогледнеш,
че то е твоят най-добър другар, приятел,
и е част от теб, а не просто някакъв си наблюдател!

Мостове

Наскоро си задох сложен въпрос,
как между хората гради се мост?
Какви съставки се използват
и как се от възможностите хората възползват?

Та седнах да потърся малко информация,
как на теория се случват таз социализация,
какво е нужно за правилната комбинация,
така идеите ми няма да са спекулация.

И отговори много аз открих,
колкото хора, толкова отговори има като щрих,
И след като съзнанието си отворих,
подход към всекиго си сътворих.

Но мост - сам не се гради,
трябват не само основи и опорни греди..
Нужно е желание и от двете страни,
защото важен е мостът между аз и ти!

без заглавие..

Развитие на социума трябва!
На всеки що подкупен е по брадва.
Усмивката на твоето лице ме радва,
а музата ми спря да ме отбягва.

Напред с радост и идея,
дори и лош да е, що го надвия змея!
С моите побратими ще се посмея,
и със смехът си като слънце ще огрея!

Спасение зад ъгъла ме дебне,
но първо май за гърло ще ме стегне.
Игриво към сърцето ми ще си посегне,
преди от мен отново да побегне!

И тук езикът ми се сплита,
а не както птичката свободно да прелита.
И не ми трябва никаква си свита,
а просто глъдка мъдрост и за днес отпита!

Думи

На думи няма как да не повярваш,
ако сърцето си за любовта отвориш.
И думи няма как да не изричаш,
'Обичам те!' - с душата си говориш!

И с думите си ти света описваш,
картини чудни все рисуваш.
И с думи в истината ти се вписваш,
дори и когато си мърсуваш.

И с думите си лесно ще достигнеш
до всеки, който иска да те чуе.
Но с думи ти не можеш всичко да постигнеш,
а трябва с действията си да ги обуеш.

И думите са като хвърлен камък,
ако с обиди, гадост ги изпълниш.
И те, думите, са труден залък,
но с тях ти мислите си ще допълниш!

Work Work Work

От девет до пет всеки работен ден,
бъхти нормалния човек като гамен!
С мечти един ден да е бохем,
и от всеки шеф да се оттърве съвсем! :)

Един ще бачка като вол,
а друг ще се скатава пък от зъбобол!
Дори и да те набучва шефа ти на кол,
важното е да не си гладен и гол!

"Work, work, work" казва пеонът,
и трябва да ти плащат, щото такъв е законът!
Но дори и да те уволнят помни,
по-добра работа ще бачкаш след време ти!

Мечти, копнежи и надежди,
сменят се както в модата актуалните одежди!
Но истината е, че без пари,
можеш само на най-верните приятели да разчиташ ти!!!

(: Усмивка :)

Усмивката зарежда с радост
и тъгата с лекота прогонваш!
Усмивката излъчва младост
и няма нужда дори и дума да отронваш!

Усмивката пленява лесно
млади, стари и дори чевръсти!
Усмивката си е изкуство, честно,
а виртуозните, броят се те на прърсти!

Усмивката краси човека,
когато искрено я носиш!
Усмивката изглежда лека,
щом няма, за какво да се тревожиш!

Сложи усмивка на лицето
и хората около тебе провокирай!
Сложи усмивка и в сърцето,
и тъгата бързо ти касрирай!

За моите Приятели

Ведри и щатстливи са дните,
щом приятелите верни са до теб!
И без значение какви са игрите,
щом има с кой, ще се смеете без чет!

И в трудни и в лесни времена,
ще бъдем ний като пролетните семена,
разпръснати от вятъра игрив,
достига поривът от мен до теб, красив!

Аз обичам ВИ, и зная,
че държите Вий на мене,
и ако достигна първи в рая,
ще направя и за вас морето до келене!

Зима, лете, сезоните се сменят,
и ти, и хората около тебе се променят..
И не е важно, кой крив, кой прав,
важното е да се уважаваме, приятел, брат!

Слънце*

Настъпва утрото, навън е тихо,
и само врабци чуроликат.
Над върхове и стрехи се подава плахо,
а петлите в поздрав се развикват.
И всеки лъч прокарва по земята,
за да дари живот на теб, на мен.
И въпреки, че рее се самотно в небесата,
изгрява то, за да залезе всеки ден!
Но облаци и бури се опитват да го скрият,
докаран студ от ураганни ветрове,
и да успеят в тъмнина да ни покрият..
Слънцето си властва над земята с векове..

посред нощ

Събудих се, а теб те няма.
Чаршафите омачкани в леглото.
Събудих се, потърсих аз промяна,
душата ми пресмяташе теглото.

Потърсих те със поглед в тъмата,
огледах се за твоя силует,
А като бездна зееше вратата,
и всякаш бе се изпарила с пирует.

Изправих се, изпълнен с празнота,
очуден, аз към лампата посегнах,
и в миг спря ме мисълта,
наистина ли бил съм ти потребен.

Но късно е, а утрото далеч
и мислите ми все към тебе бягат.
Отпускам се в леглото, разсечен кат от меч.
Завивките около тялото ми се затягат.