Играем си едни със други.
Играем в живота, пред света.
Дори понякога и да сме груби,
това не спира нашата игра!
И слагаме си на лицата маски.
Във ролите живеем всеки ден.
Общуването сменя нашите окраски,
като на политик, в следизборния плен!
Играем си със хора и със чувства!
Играем като актьор, на сцена, пред декор.
Макара за някои това да са изкуства,
то други, гледат към играта просто с укор..
И таз игра е като бягство..
От истина, развитие и себе си,
и вместо заедно да градиме братство ..
потъваме в затвора на лъжите си
Но дълготрайно носените маски
оставят белег не само по лицата!
Без истинска любов и ласки,
не ще запълним бездната в сърцата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар