Върха на планината

От както съм роден по склона аз вървя,
пътеката си криволичи и все съм на ръба,
погледна ли надолу виждам хората в калта,
нагоре погледа ми губи се, търсейки върха..

Но не за Еверест говоря, а за страха,
да стъпиш, да се изкачиш по планината на ума,
Но болни хора, те не стигат до върха,
защото пуснали са корен в себе си, а не в света.

И искам аз по склона да се извися,
ще го направя на пук на вятъра и бурята!
И докато съм жив аз към това ще се стремя,
защото дори и след смъртта живота не си губи смисъла.

И хващам се, загърбвам си страха,
с бодра крачка пристъпвам иззад ъгъла,
И стигам все по близо до неизвестността-
Знанието, на върха на планината на ума!