Моята история е такава,
че в нея всеки губи се и се намира.
Тя е обща, но ще стане твоя чак тогава,
когато изживял си я и си намерил мира!
Някои оприличават я на грешка,
други казват й безкрайната величина.
За трети тя измерва се със нова дрешка-
За Бога, хора, говоря ви за чувство - любовта!
Денят започваше и бе работен,
а погледите ни се срещнаха!
И водени от порив неусетен
понесохме се ний към грешката!
Сгреши ли, че реши да пробваш,
без със себе си да си наясно?
Сгреши ли, че сега не се и трогваш,
не разбираш ли, в сърцето ми без теб е тясно!
Сгреши ли, че душата си за мен отвори
и допусна ме до теб?
Сгреши ли, че после ме изгони
и обгърна се със лед?
Сгреших ли, че във тебе аз се влюбих
и нарекох те мечта?
Сгреших ли, че умът си аз изгубих
или всичко бе за теб шега?
Сгреших ли, да се чувствам, че обичам
само да изпитам после самота?
Сгреших ли, да не мога, да отричам,
че сърцето ми бе стъпкано в прахта?
Но знам, че не допуснах грешка,
щом безсмъртие намирам в любовта!
Дори да гледат те към мене със надсмешка
и в грешка ще съм с гордо вдигната глава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар