Имах толкова неща да кажа,
имах моето сърце да дам,
исках топлина и чувственост да ти покажа,
но ти не беше вече там.
Мигове изпълнени с радост,
че намерил бях съратник
изпепелиха се от времевата ос
и превърнаха душата ми в натрапник...
Бродя сам напред сега,
а в очите ми прокрадва се сълза,
цялата душевна доброта
преобразува се в болка и тъга
Знам, във вселената нищо не се губи,
но същността ми продължава да се чуди
имаше ли друг път напред
или живота изграден е от бодли и лед!
Няма коментари:
Публикуване на коментар