Ти, Слънце, си една,
превзела моята душа,
недокосната от болка и тъга
даряваш всички с обич, топлина.
Незнайно как, но ме откри,
прокара нежни, ласкави лъчи
дори като навън вали
в моето сърцето изгряваш ти.
И твоята радост, топлина,
несравними с хорски чудеса
събужда ме от зимен сън
с усмивка да погледна през прозореца навън.
И ето идва новият ден,
а с твойто сила аз съм подкрепен
и няма страх, и няма и съмнение,
че на мечти и блянове си ти превъплъщение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар