Развитие на социума трябва!
На всеки що подкупен е по брадва.
Усмивката на твоето лице ме радва,
а музата ми спря да ме отбягва.
Напред с радост и идея,
дори и лош да е, що го надвия змея!
С моите побратими ще се посмея,
и със смехът си като слънце ще огрея!
Спасение зад ъгъла ме дебне,
но първо май за гърло ще ме стегне.
Игриво към сърцето ми ще си посегне,
преди от мен отново да побегне!
И тук езикът ми се сплита,
а не както птичката свободно да прелита.
И не ми трябва никаква си свита,
а просто глъдка мъдрост и за днес отпита!
Няма коментари:
Публикуване на коментар