Човек никога не знае ...

Част първа:
         Нощта тъкмо започваше. Застанал в края на градината си, в родния си дом в Малкото Хаваи, Шон се взираше в невероятната гледка – централната част на Маями бе като на длан пред него. Офиси, домове, магистрали, и разбира се отвъд тях - океанът. Тук там вече светеха домове и улични лампи. Шон се зачуди, с какво ще се занимава тази вечер и в този момент мобилния му прозвъня.
- Ало?! – Номерът му бе някак познат.
- Здравей, Шон! Как я караш тази вечер? – игривият мъжки глас се извиси в слушалката, - Какво ще кажеш за едно парти? Помниш какво означава това, нали Шон?
- Разбира се, Гари, как бих могъл да забравя всички партита, на които сме били царете. Иначе съм добре, приятел, тъкмо си мислех, че ще изкарам поредната скучна вечер, а то виж как се завъртат нещата. Какво по-точно имаш предвид – парти? – Отвърна Шон на своя приятел от детството, Гари.
- Надявах се, да се съгласиш с поканата ми! Ще организирам парти по случай сделката, която сключих през седмицата. В момента говориш с човек, с няколко милиона напред, ако ме разбираш какво имам предвид? – Последва широка усмивка изписана на лицето на човека, с който Шон разговаряше. Не можеше да я види, но можеше да я почувства, дори и през слушалката. Просто познаваше Гари от прекалено дълго време, за да бъде изненадан. – А между другото, приготвил съм ти изненада Шон! Така че, стига приказки, купона започва точно в девет, у дома. Ще се видим тогава. – И Гари му затвори.
        Шон погледна златния си ‘Ролекс’, обсипан с диаманти, който показваше осем без петнадесет. Дори не се замисли, защо Гари му се обажда в последния момент, важното бе, че няма да скучае тази вечер, а ще има възможност да се отърве от налегналата го меланхолия. Обърна гръб на хоризонта и влезе в дома си. Дом, наследил от родителите си, след като те бяха починали в онази ужасна самолетна катастрофа, отнела живота на сто четиридесет и шест човека, близо до Чикаго. Къщата бе едноетажна, но изключително просторна, с огромна градина, с басейн в единия й край и алея с цветя в другия.
        Шон си взе един бърз душ, да се освежи от поредния горещ ден в Маями. Облече мръсно бял ленен панталон и потник - също бял, прирепнал по мускулестото му тяло, и отгоре небесно синя риза с къс ръкав. Напарфюмира се и бе готов за нула време. Въпреки, че Гари живееше на десет минути пеш, Шон искаше да разходи последната си придобивка, АМГ тунингован Лексъс. Черния звяр бе спрян на алеята пред къщата, сякаш на показ. Шон се намести на шофьорската седалка и запали двигателя. Ролекса бе спрял на осем и петнадесет. С въртене на гуми той потегли.
        Не бяха изминали и пет минути и Шон вече паркираше в алеята пред къщата на Гари. С такава кола, четири пресечки се вземаха на един дъх. Черния Лексъс изглеждаше невероятно паркиран между розова Мазда РХ8 и сребрист, също АМГ тунингован Мерцедес СЛК-а. Преди да успее да позвъни, в рамките на врата вече стоеше Гари.
- Никога няма да забравя, че си парти анимъл. Хайде, купона вече започна! – Сложил широката си, приветлива усмивка той покани Шон да влезе.
- Я кажи ти сега за сделката, а междувременно ме запознай с гостите си! И нека купона да започва... - и прекрачи прага на къщата.
        След накратко разказаната история за спечелване на няколко милиона комисионна от сделка, и съпътстващото му запознаване с Ванеса, Моника, Русата, Цветнокожата, и още няколко, които не успя да запомни Шон, се сети за изненадата.
- И каква изненада си ми приготвил?! – попита го, докато забъркваше двата коктейла 'Бял Руснак'.
- Ще разбереш, когато тя пристигне! – му отвърна Гари и сложи неустоимата си усмивка.
        Гостите бяха почнали да се събират до бъбрекообразния басейн, който се намираше в средата на градината. Имаше и два импровизирани бара с пълни рафтове, каквото може да се сети човек. Хората танцуваха, флиртуваха, попийваха, всеки според своя вкус и количество. Просто се забавляваха. Къщата постепенно се изпълваше с още и още хора. Партито се разцепи на две части – едната около басейна, а другата на алеята където бяха паркирани колите. В алеята Гари бе стационирал един пулт за Ди Джей, и бе приготвил още един бар за новодошлите. Гостите се разхождаха и се забавляваха.
        Часът минаваше десет. Шон си забъркваше поредния коктейл, когато нещо го накара да повдигне очи. През отворената кухненска врата той видя, че една красива млада дама се е вторачила в него. За миг погледите им се срещнаха. Тя влезе в кухнята  слагайки широка усмивка и продума:
- Значи това е била изненадата! Как си, Шон? Сигурно не сме се виждали поне от десет години, направо не мога да повярвам на очите си!
        Шон стоеше с питието в ръка и не помръдваше. Мисълта му тичаше в миналото и търсеше да си обясни това, което се случваше в момента.
- Тони? Това ти ли си? – Промълви Шон все още сграбчен от мига на изненадата.
- Да, от плът и кръв. Как я караш? Разбрах, че играеш футбол за Акулите от Маями? Радвам се, че си успял да сбъднеш детската си мечта. И между другото, изглеждаш невероятно.
- Благодаря, но въпроса е ти как я караш? Около мен няма нищо ново, а с интерес бих изслушал, как си се справила на модния подиум в Европа. Какво ще пиеш?
- Една 'Маргарита', ако обичаш....
        И така, след като приготви коктейла, двамата се преместиха в един тих ъгъл в градината. Потънали в разговор, те не можеха да откъснат поглед един от друг. От някъде се появи Гари и за момент застина. Тони и Шон изглеждаха като картинка извадена от приказките. Гари се приближи и тактично ги прекъсна:
- Харесва ли ви изненадата, деца? Радвам се, че сте се намерили в целия този хаос. Е, аз ще ви оставям да си наваксате тези пропуснати години. Ако имате нужда от нещо, знаете къде да ме намерите. – Усмихна им се и изчезна в тълпата.


Част втора:
        Тони се пробуди леко. Топлите лъчи на изгряващото слънце я галеха нежно по лицето през полуразтворените щори. Тя се размърда леко в леглото и се сгуши в прегръдка на приятеля си Шон. В този момент той изглеждаше спокоен в своя сън, а тя се чувстваше сигурно, обгърната от мечешката му прегръдка.
        Стенния часовник показваше седем часа и двадесет и пет минути – времето да се размърдат, да станат и да се приготвят за работа още бе далеч. Тони като мениджър на собствено училище за манекени нямаше твърдо работно време, а тренировките на Шон щяха да започнат чак в единадесет и половина. След като бяха прекарали незабравима вечер на купона в Гари снощи, тя се бе озовала в дома на Шон в Малкото Хаваи, място което добре познаваше още от деца. Още няколко предразполагащи питиета и те се бяха преместили на огромното му легло във форма на сърце.
        Сега, след няколко минути прекарани така, Тони реши да изненада новото си гадже, като му приготви закуска и му я поднесе в леглото. Измъкна се леко изпод огромните му яки ръце, стана от леглото и нахлузи една от неговите ризи. След като мина първо през банята, да се освежи и да си измие зъбите, Тони се озова в кухнята. Погледна с какви продукти разполага в хладилника и се почуди какво би му се усладило на това 'малко' момче, спящо като бебе в спалнята. Прегледа шкафовете и се сети за любимите му препечени филийки със сирене и домати, които майка му им правеше като, бяха деца. Не бяха минали и петнадесет минути, тя бе наредила закуската в подноса и се запъти към спалнята. Беше толкова щастлива. След толкова години копнежи, толкова много неуспешни връзки, тя най-накрая бе щастлива. Шон бе единствения човек, който бе накарал сърцето й да трепти и то още от деца. Застана на врата и се загледа в спокойното му лице. Тя остави подноса със закуската на нощното шкафче и разтвори изцяло щорите. Ярките лъчи на слънцето нахлуха в стаята и тя направо светна. Раздразнен от тази внезапна ярка светлина Шон се размърда в леглото. Отвори първо едното, а после другото си око. Пред него бе най-красивата гледка, която бе виждал през живота си. Слънчевите лъчи озаряваха падащата като водопад, къдрава, руса коса на Тони. Той забеляза, че е нахлузила негова риза и се усмихна широко.
- Как спа, скъпи? – попита Тони. Премести се до неговия край на леглото и седна на ръба.
- След така прекараната вечер, не можеше да не спя като къпан – каза той и я придърпа към себе си. Тя ся остави неговите силни и мускулести ръце, да я обгърнат и жадно впи устни в неговите. Едва вземайки си дъх след страстната целувка, тя му прошепна, че му е приготвила от любимите му препечени филийки, и закуската му го чака в подноса до тях. Шон я притисна още по-силно до себе си и усети колко мека бе кожата й.
- Благодаря ти, Тони. Не мога да повярвам, че си до мен сега. Моя сбъдната детска мечта!
         Той впи още по-жадно устни в нейните и тя се остави, да бъде изцяло завладяна от прегръдка му. Той леко разкопча ризата й, и я свали. Следващият малко повече от час, премина в страст. Страст по-гореща и от предишната нощ.
         Пътя, който бяха изминали, и пътя, по който тепърва им предстоеше да вървят, нямаха значение. Тони и Шон лежаха прегърнати и си говореха. Говореха си така, както когато бяха деца, преди години, преди Тони да започне да пътува из света и да гони кариера. Любовта, която бяха изпитвали един към друг, чистата любов с цяло сърце, отдаването на другия безкористно. Това силно чувство ги бе завладяло още от първият път, в който очите им се срешнаха в дома на Гари. А сега те продължаваха  да си разказват един на друг, какво се бе случило през тези много години и се смееха на случките, които бяха имали като деца.
         Часът наближаваше десет. Те решиха да се преместят в градината. Тони облече един бял копринен халат, а Шон облече набързо едни къси гащета и сложи любимия си потник. В градината, слънцето печеше вече много силно. Очертаваше се още един горещ ден в Маями. Шон разпъна градинския чадър и двамата с Тони се настаниха под огромната му сянка. Той положи подноса със закуската на масата и те се заеха да ометат приготвеното от Тони.
         Тъкмо приключваха със закуската си, когато небето бе огряно от ярка светлина.  Последвана от страшен, оглушителен тътен. Шон се изправи от стола си. Тони го последва до края на градината, от където се виждаше почти цял Маями. Там двамата застинаха в ужас. От центъра на града се издигаше огромна гъба, а ударната вълна от експлозията, помиташе всичко по пътя си – домове, офиси и всичко друго което се изпречваше на пътя й. Единственото, което им оставаше бе да се прегърнат и впият устни в целувка. След по-малко от половин минута къщата на Шон бе също пометена, но двамата с Тони останаха завинаги заедно, вкопчени в любовта, която трябваше да изживеят, а не можаха...