Следващата идея описва моята представа за човешкото "Съзнание" моделирана от разговорите ми с хора мислили извън нормите на Съзнанието. Тази идея не се вписва в текущо съществуващи категории следователно или не трябва да се категоризира или да се постави в самостоятелна нова категория. Идеята е провокирана, произлиза и е основно за "Обществото" и човеците, които го изграждат. Пиша и споделям идеята си, защото смятам, че по-голяма част от човечеството не използва силата на съзнанието си позитивно или изобщо.
Обяснения на понятията:
- "Съзнание":
Накратко: Всяка част изграждаща ежедневният ни живот, до която можем да се докоснем или да почувстваме.
Още по-накратко казано: Това, което ни съпътства в главите ни, дори на сън.
Съзнанието оперира с два вида инструменти
а) ментални(психически)- въображение, изобретателност, сънища, мечти, логика и т.н.
б) физически- сетивата на тялото: вкус, мирис, слух, равновесие, допир и визия.
- "Общество":
Още се нарича социум. Изгражда се от теб, мен, него и още няколко милиарда. Състои се от различни групи с техните подгрупи. Целта на обществото е взаимопомощ и по-лесна комуникация както между групите, така и между отделните хората.
- "Универсално/и свойство/а или характеристика/и":
Всеки обособен елемент притежава универсални свойства и/или характеристики (цитирам: iNSANE). Чрез тези свойства ние(хората) сме категоризирали елемента. Прилагайки универсалното свойство на един елемент в конкретна ситуация се получава конкретно свойство за тази ситуация, за този елемент. (пример цит.jenito®: Вземете лист хартия и го потопете в чаша с вода. Над водата листа запазва основното си свойство, под водата(конкретната ситуация) го изменя)
Съзнанието е тази неотлъчна част от нас, която използвайки инструментите си ни изгражда като личности. Съзнанието ни изгражда нашата представа за заобикалящия ни свят, за самите нас и за всяко нещо, с което се сблъскаме. Съзнанието ни определя нашите настроения, до колко ще се отдадем или не на дейностите си (работа, хоби, спорт..).Съзнанието ни прави такива, каквито сме. От предните твърдения следва, че съзнание е ключа към един по-добър живот за всеки от нас, както и към едно по-добро общество.
Преди да продължа, искам да се спра на двете крайности, когато говорим за съзнанието:
1) То е нашият ментален Затвор. Тоест, чрез него се ограничаваме от влиянията на външни и вътрешни елементи, които могат да достигнат до нас. Този тип ограничаване става и съзнателно и подсъзнателно. Съзнателно си казваме: "Този филм/актьор не ми харесва", "Това място не ми харесва", "Този стил на обличане не ми харесва". Подсъзнателно, ако се страхуваме от тъмното, в мазето слизаме с фенер. Ако се плашим от змии, избягваме открити пространства с ниска, храстовидна растителност. Ако изпитваме страх от високото си купуваме жилище на първия или втория етаж... Този тип ограничаване от вътрешни и външни влияния граничи с тяхното отхвърляне, защото на практика ние сме готови на всичко за да не изпитаме тези неприятни за нас елементи. Това ограничаване не е лошо. То е до голяма степен свързано с инстинкта ни за самосъхранение, НО хроничното прилагане(използването за ограничаване от колкото се може повече елементи) води до един ментален Затвор. Затвор, в който ние се чувстваме удобно и сигурно, защитени от неприятните за нас явления. Но този затвор ни кара да изпитваме смесено-несигурни чувства към всяко ново явление в живота ни (а не само към вече познатите неприятни такива). Което види до затваряне на самия индивид, капсулирането му като личност, на ниво на развитие, което е било достигнато и възпрепятстването на всякакво бъдещо развитие.
2) То ни предоставя безкрайни възможности, стига да можем, да се освободим от жаждата за само-ограничаване. Нито ние, нито нещата, с които се сблъскваме не са еднакви, при първа и последващи срещи(цит. iNSANE). Всяко универсално свойство (и нашите и на елементите, с които взаимодействаме) се е преобразувало в конкретно такова, и към него трябва да се подхожда с уникално конкретен начин. Имайки такова съзнание, хората почват да виждат все повече и повече възможности, когато се сблъскат с някакъв проблем или вътрешно/външно влияние. Тук проблемът е, че колкото повече възможности вижда човек, като подход към нещо, толкова по-труден и бавен става неговия избор (в много случаи до избор дори не се стига). Тези безкрайни възможности водят до много бързо, но нецеленасочено развитие на личността на отделния индивид. Такова нецеленасочено и бързо развитие обикновенно води до имплозия на личността(емоционален срив, в които личността е вече неспособна да взима сама за себе си решения и достигнатото личностно развитие се свива до първата крайност Затвор в себе си).
Достигането на баланс между двете крайности е трудна процедура. Мислех да дам насоки за едно такова развитие, но в хода на описване на идеята си разбрах, че моите насоки са верни, но само за мен.
Да се постигне универсален баланс между тези две крайности би означавало да се достигне до истинската сила на съзнанието. В основата си универсалния баланс е възможност за намиране на баланс във всяка конкретна ситуация.
Следващата стъпка към отключване на силата на съзнанието е само-съзнанието. Да само-съзнаваш означава да осъзнаваш и познаваш съзнанието си. Неговите предели. Тогава вече можеш да кажеш, че си направил съзнателен избор или си наясно с вече направения избор и защо. Пътят, по който това се постига, е желанието на отделния индивид да се развива и да опознае себе си
(цит. Валентин).
Познаването на собственото ни съзнание и стремежа към балансиране на неговите крайности са двете предпоставки към по-добър живот и по-добри личности. По-добрите личности са предпоставка за по-добро общество. Но за да станем всички такива личности, трябва в процеса на разширяване на съзнанието си да минем отвъд нашите собствени разбирания и да не приемаме всяка външно наложена ни граница за даденост, а винаги да се интересуваме и поставяме нещата под въпрос/съмнение(цит.iNSANE) без да ние страх да грешим. Защото грешките в, крайна сметка, ни показват правилния път, по който да вървим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар