четвъртък, 12 юли 2012 г.

напред-назад

    Денят тъкмо бе към своя край. Филип погледна към часовникът си, а той показваше 17 часа. Посегна към ключовете за колата и се спря. Защо? Защо да излиза? Защо да пробва отново да говори с Нанси? Защо продължаваше да си мисли, че тя още го обича, че още заслужава любовта му? Не можеше да си отговори на тези въпроси.. а някакси и не искаше. Бе го страх от евентуалният отговор. Трябваше ли да опита или просто да я забрави? Не знаеше, какво може да се случи, но тайно се надяваше. А може би наистина трябваше да опита, иначе трите години прекарани заедно просто биха били загубено време. Годежа, плановете за свадбата, всички свой мечти, които бе обвързал с нея щяха да са на вятъра! Чувстватa, бушуващи в него го побъркваха. Беше й простил вече за изневярата, бе я забравил почти и единствената мисъл в главата му бе тя, Нанси, любовта на живота му...
    Грабна ключовете и се изтреля през вратата на хотелската си стая. Не след дълго летеше със 100 мили в час по магистралата към Малкото Хавай, към луксозната й къща, към нея, към Нанси! Едва удържаше емоциите си, а мислите му прескачаха напред и разиграваха всички сценарии, които можеха да минат през главата му. Не усети как времето се изниза и четиридесет минути по-късно бе вече пред домът й. Изгаси двигателят на автомобила и понечи да слезе, но се спря. След всички сцени, които си бе разиграл по пътя, сега не знаеше как да подхване разговорът с Нанси. Не знаеше какво ще му отвърне тя. Дали ще го приеме обратно или отново ще затвори врата и живота си за него, както бе направила след като той я хвана в изневяра...
     Постоя известно време в колата, но все пак вече бе пред домът й. Насили се и излезе. Тръгна през алеята за колите и стигна до входната врата. Натисна звънеца. Последва дълга пауза. Той се досещаше, че тя е там, защото къщата бе осветена. Извърна се към колата си, спряна на улицата, и взезапно съществото му се изпълни с несигурност. Направи крачка назад, но се спря! Обърна се отново и натисна звънеца, но този път не го пусна близо минута. От вътре се чуха гласове, в предверието се светна някаква лампа и врата се отвори се отвори бавно. В рамката й стоеше нанси, очевидно гола, загърната само в някаква хавлия. Бе изпотена и задъхана. Гледката накара Филип да настръхне. Той бе дошъл да я моли да се върне при него, да й се обясни за поред път в любов, да й каже, че всеки дъх, който си поема не си струва въздуха, ако не е с нея, а тя... тя се бе отдала на плътските си удоволствия.. Както и когато я бе хванал в изневяра. Пред очите му притъмня, той я избута от врата и нахлу в къщата. Искаше да види физиономията на човека, с който тя мърсуваше. Не бе успял до сега, но усещаше, че момента е близо. Направи няколко крачки към хола и се закова на място. На лицето му се изписа ужас. Извърна се към входната врата и направи крачка към нея, но в следващия миг цялото му същество се изпълни с ярост. Обърна се отново да погледне към човека, който най-малко бе очаквал да види. Изкрещя и се нахвърли отгоре му. Джон, най-добрият му приятел, бъдещият им кум.. Не усещаше нищо, само изпълващото го чувство, че иска да сложи край на живота на този лицемерен боклук. Сбориха се, почнаха да се чупят столове, мебели и настъпи хаос. Джон крещеше, че не е искал така да се развият нещата, че съжелява и в същото време си разменяше удари с Филип. Опитвайки да избегне един от поредните такива, Филип се дръпна назад и се спъна в една малка табуретка, залитна и падна върху ръба на една масивната дъбова маса в центъра на стаята. Тялото му се отпусна безжизнено.
     След три дни, група игращи деца на един безлюден плаж забелязаха нещо съмнително във водата в малкия почти скрит залив, недалеч от крайбрежието на Маями. Приближиха се и видяха капака на един автомобил, недалеч от скалите, с които заливът завършваше. Съобщиха в полицията и не след дълго органите на реда бяха на мястото. Първият патрул, който се появи откри на около трийсетина метра от потопената кола едни труп, в начален стадий на разлагане, който бе подмятан напред-назад върху скалите през последните дни. Случаят бе един от всичките 3500, който не успяха да разкрият полицаите през тази година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар