вторник, 14 септември 2010 г.

Две тела..

Две тела
преплетени в едно
Страст и топлина
изпълват широкото легло
Вопъл, стон,
проскърцващо дърво
Сърцата тичат в маратон,
а времето изнизва без тегло

Дъхът спира
отронена въздишка
Кулминацията идва и напира
ръцете вплетени са в нишка

И учестено дишане
смущава тишината
Душите вплитат се в едно
имитират си телата ..
Но с думи колко трудно е
да се опише красотата,
а тръпката безумно сладка е
изпълваща сърцата

Няма коментари:

Публикуване на коментар