петък, 1 октомври 2010 г.

Откровение..

Не съм аз странник,
загубил своя дом.
Не съм и чужденец, посланник,
а имам над главата си подслон.

Макар далеч от бащини ми двори,
творя смирен, наведен във поклон!
Аз съм си сам избранник!
И нивга няма ти да чуеш моя вопъл, стон.

Преплитат се във тишината мойте мисли ..
Назад във спомени,
напред препускащи в мечти.
И знам в сърцето чувствата са бистри,
запалени са те в душата от искри!

Вървя по пътя си, нехаен.
И към целта си плавно се стремя.
Аз съм просто човек, но знай,
че за приятел слизам и в дън земя!

Няма коментари:

Публикуване на коментар