Багаж

Виж, не искам да нося такъв багаж със себе си.
Калкото и умно да се опитвам, да измисля и да ти напиша нещо, то звучи глупаво и недодялкано. толкова съм се стегнал, че една шега не мога да пусна като хората. И предварително ме извини за съобщението изразяващо сублимация от моя страна ..
ААААААААААА ....... почти го написах като ФБ съобщение .. пфиууу ...
Не се надявам да ме разбереш защото си психолог, не се надявам да ме разбереш защото си жена или просто човек.
Просто не знам!
Не знам от къда да започна. Седя замислен, усещам товара, точно този багаж, който трябва да стегна. Сарказма, сгънат прилежно в квадрат като тениска или риза. Панталоните, свити и прегънати на две, да не се измачкат от страхове и лъжи. Белъото и чорапите прибрани в ъгъла на куфара, втъкнати като тайни, които се страхувам да споделя. Късите гащета като малкото свобода, която се отнема чрез престъпване на границите ми. Черните очила, тях няма как да забравя, правят живота хубав навъпреки! И да, гнева, тъмната сила, която като четка и паста за зъби, знам че съществува, но забравям че е важна част от пътя ..
Но на къде да тръгна? Кой е пътят за мен? А колко тежи този малък куфар. Мислех си, че се стягам за почивка .. или поне приятно пътуване, а с тоя багаж .. как да го мъкна.
Седя си в стаята и се взирам през прозореца. Не ме напуска мисълта, че някой ме гледа. Фокусирам малко по-добре и виждам една жена, по-скоро бабичка, ме наблюдава седнала в леглото си в отсрещния блок. Исками се да се мръдна и да спусна завесите. Но този товар, стегнат прилежно в куфара на леглото, все едно е на раменете ми.
Минава ми мисълта да го хвърля през прозореца. Така правим в моята страна. Хмм, но така правим с боклука. Защо асоциирам багажа си с боклук? Колко хубаво си го нося! Ха ха ха! Та аз не мога да помръдна, носел съм го бил, а ха ха ха! Добре, нека се фокусирам отново, ще измисля отговор на всички тези въпроси!
И не знам колко време седя така, не дни, седмици и месеци. Все едно години от съзнанието ми се изнизват .. пълни с приключения и мигове. А товара някакси олеква, постепенно. Ха, станал съм по-мъдър и не ми тежи?! Не, и това не е. Не знам. Но мисля си, пътуването почва скоро, а аз готов съм и багаж съм стегнал. И вече мога мога да го нося. Сам.
А! Датата не се е сменила. Погледнах си часовника, не години, не бе изминал час. Преди да се усетя бях подминал с бодра крачка кварталната кофа, и бях олекнал от багаж. Днес съм на стоп, без багаж ще си помислят, че съм до някъде наблизо. А знам, че следващото приключение е зад ъгъла...
Сетих се кой броди навън сега! Извинете ме, трябва да звънна един телефон ...
Намерих си най-близкия ъгъл , ;) , пффф, не се тревожете за мен ..


П.С.
А с теб, несъществуващо ФБ съобщение, кога, ако не днес .. ?!