понеделник, 30 юли 2012 г.

история за един сън

Беше тихо. Нощта бе спуснала булото си. Единствено слаба светлина от улична лампа се процеждаше в стаята. Очите ми бяха привикнали с тъмнината и вече не виждах само смътни очертания. Лежах на леглото, а погледа ми разплиташе нишките в най-далечния и тъмен ъгъл на стаята...
- Знаеш ли .. - отроних тихо, с почти пресипнал глас и залепнали устни.
- Не, но сега ще ми споделиш. - прошепна ти и протегна ръка за да погалиш моята.
Преглътнах и отпих от чашата вода на нощното шкафче. Исках гласа ми да е гладък като коприна.
- Наскоро научих нов метод на сублимиране. Близък човек ми го сподели. - усетих ръката ти върху моята в тишината на паузата ми и продължих - Той ми разказа как когато има теми и неща, които му тежат, сяда и чрез медитация провежда диалог с човека към когото са насочени. Познавайки човека, сподели ми той, можеш спокойно да предвидиш реакциите му, да знаеш отговорите на собствените си въпроси ..
- Но така не събличаш ли от смисъл и значение другата личност. - учудено поде ти - Как може да си толкова сигурен, че знаеш отговорите. Не спираш ли да се изненадваш от хората по този начин?
И колкото рязко ме прекъсна, по същия начин се и спря. Това не ме изненада. Поех дълбоко дъх и продължих:
- Хмм, първосигналните ми въпроси бяха същите.
- И как може това да е сублимация? - отново ме прекъсна, но този път имаше нотка несигурност в гласа ти. - Той не знае ли дефиницията на сублимация или ти не я знаеш и му вярваш сляпо?
Не исках да се защитавам, но осъзнах че атаката ти всъщност не е към мен или моя приятел и затова подех наново:
- Знаем я. В днешно време всеки е психолог или разбира от психология. - усмихнах се, и въпреки че бе тъмно, мисля усети изкривяването в краищата на устата ми. - Но нека довърша. Според него, един такъв процес, на медитация обвързана с разговор не просто дава отговори на неща, които знаем. Не. Той смята, че този подход към нещата успокоява личността, един вид, полага основата на истинската психо-аналитична сублимация обвързана в основата си с изкуството.
Исках да видя реакцията ти и затова спрях. И въпреки че усещах ръката ти върху моята и очите ми бяха свикнали с тъмата навред, не можех да различа ясно чертите на лицето ти. Продължих, но гласът ми бе по-тих:
- Този процес е свободен от очаквания, те са му някакси изцяло отнети и заместени с топлината и сигурността на собствения диалог. Така личността се изчиства от притеснения и спирачки, канализирането на сублимация може да започне.
Беше тихо в стаята. Чувах биенето на сърцето ти. Усещах топлия ти дъх върху настръхналата ми кожа.
- Но очакванията и заместването им със свобода са моментни, конкретни, насочени изцяло към сублимация на личността елементи. Те не подпомагат за разрешаване на конфликт или лекуване, нито премахване на проблема породил сублимация на първо място. - продължих плахо.
Туп. Туп. Туп. Туп.
- А изкуството как е свързано със сублимация в случая?
Гласът ти, не сподавен, леко учуден по-скоро, ме прониза.
- Изкуството е искрения израз на личността. Когато личността сублимира тя твори, влага себе си, говори искрено. И успешната сублимация е една стъпка по-близо за личността, стъпка по-близо до свободата.

Беше тихо в стаята. Дори от отворената балконска врата не се влизаше шум, само леката топлина от лятна нощ. Ни дъх. Никакво Туп, Туп.
Затворих очи.

Отворих очи. Там беше ти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар