вторник, 24 юли 2012 г.

Очаквания

Задушавам, както вълка плячката си
сам себе си, със собствените си очаквания
Мира нямам, ни въздух пълни дробовете ми
а сграбченият миг е удушен в надежда

И искам да ти кажа: "Майната ти!"
Но истината е .. отдавна ти простих
Прощавам сега и на себе си,
че пак някакси повярвах и се доверих

И всичко, що искам да ти кажа
ти нямаш нужда да го чуеш
А как идеите, мечтите си да ти разкажа
като виждам колко съм ти безличен

И мислех си, че искам някой за мен да се бори
да минава препятствуя, сваля стени и гради основи
Но празнотата у хората е като железни окови,
а колко малко е нужно човек усмивка да сложи ..

Няма коментари:

Публикуване на коментар