Задушавам, както вълка плячката си
сам себе си, със собствените си очаквания
Мира нямам, ни въздух пълни дробовете ми
а сграбченият миг е удушен в надежда
И искам да ти кажа: "Майната ти!"
Но истината е .. отдавна ти простих
Прощавам сега и на себе си,
че пак някакси повярвах и се доверих
И всичко, що искам да ти кажа
ти нямаш нужда да го чуеш
А как идеите, мечтите си да ти разкажа
като виждам колко съм ти безличен
И мислех си, че искам някой за мен да се бори
да минава препятствуя, сваля стени и гради основи
Но празнотата у хората е като железни окови,
а колко малко е нужно човек усмивка да сложи ..
Няма коментари:
Публикуване на коментар