Виж, не искам да нося такъв багаж със себе си.
Калкото
и умно да се опитвам, да измисля и да ти напиша нещо, то звучи глупаво и
недодялкано. толкова съм се стегнал, че една шега не мога да пусна като
хората. И предварително ме извини за съобщението изразяващо сублимация
от моя страна ..
ААААААААААА ....... почти го написах като ФБ съобщение .. пфиууу ...
Не се надявам да ме разбереш защото си психолог, не се надявам да ме разбереш защото си жена или просто човек.
Просто не знам!
Не знам от къда да започна. Седя замислен, усещам товара, точно този багаж, който трябва да стегна. Сарказма, сгънат прилежно в квадрат като тениска или риза. Панталоните, свити и прегънати на две, да не се измачкат от страхове и лъжи. Белъото и чорапите прибрани в ъгъла на куфара, втъкнати като тайни, които се страхувам да споделя. Късите гащета като малкото свобода, която се отнема чрез престъпване на границите ми. Черните очила, тях няма как да забравя, правят живота хубав навъпреки! И да, гнева, тъмната сила, която като четка и паста за зъби, знам че съществува, но забравям че е важна част от пътя ..
Но на къде да тръгна? Кой е пътят за мен? А колко тежи този малък куфар. Мислех си, че се стягам за почивка .. или поне приятно пътуване, а с тоя багаж .. как да го мъкна.
Седя си в стаята и се взирам през прозореца. Не ме напуска мисълта, че някой ме гледа. Фокусирам малко по-добре и виждам една жена, по-скоро бабичка, ме наблюдава седнала в леглото си в отсрещния блок. Исками се да се мръдна и да спусна завесите. Но този товар, стегнат прилежно в куфара на леглото, все едно е на раменете ми.
Минава ми мисълта да го хвърля през прозореца. Така правим в моята страна. Хмм, но така правим с боклука. Защо асоциирам багажа си с боклук? Колко хубаво си го нося! Ха ха ха! Та аз не мога да помръдна, носел съм го бил, а ха ха ха! Добре, нека се фокусирам отново, ще измисля отговор на всички тези въпроси!
И не знам колко време седя така, не дни, седмици и месеци. Все едно години от съзнанието ми се изнизват .. пълни с приключения и мигове. А товара някакси олеква, постепенно. Ха, станал съм по-мъдър и не ми тежи?! Не, и това не е. Не знам. Но мисля си, пътуването почва скоро, а аз готов съм и багаж съм стегнал. И вече мога мога да го нося. Сам.
А! Датата не се е сменила. Погледнах си часовника, не години, не бе изминал час. Преди да се усетя бях подминал с бодра крачка кварталната кофа, и бях олекнал от багаж. Днес съм на стоп, без багаж ще си помислят, че съм до някъде наблизо. А знам, че следващото приключение е зад ъгъла...
Сетих се кой броди навън сега! Извинете ме, трябва да звънна един телефон ...
Намерих си най-близкия ъгъл , ;) , пффф, не се тревожете за мен ..
П.С.
А с теб, несъществуващо ФБ съобщение, кога, ако не днес .. ?!
сряда, 25 юли 2012 г.
вторник, 24 юли 2012 г.
Очаквания
Задушавам, както вълка плячката си
сам себе си, със собствените си очаквания
Мира нямам, ни въздух пълни дробовете ми
а сграбченият миг е удушен в надежда
И искам да ти кажа: "Майната ти!"
Но истината е .. отдавна ти простих
Прощавам сега и на себе си,
че пак някакси повярвах и се доверих
И всичко, що искам да ти кажа
ти нямаш нужда да го чуеш
А как идеите, мечтите си да ти разкажа
като виждам колко съм ти безличен
И мислех си, че искам някой за мен да се бори
да минава препятствуя, сваля стени и гради основи
Но празнотата у хората е като железни окови,
а колко малко е нужно човек усмивка да сложи ..
сам себе си, със собствените си очаквания
Мира нямам, ни въздух пълни дробовете ми
а сграбченият миг е удушен в надежда
И искам да ти кажа: "Майната ти!"
Но истината е .. отдавна ти простих
Прощавам сега и на себе си,
че пак някакси повярвах и се доверих
И всичко, що искам да ти кажа
ти нямаш нужда да го чуеш
А как идеите, мечтите си да ти разкажа
като виждам колко съм ти безличен
И мислех си, че искам някой за мен да се бори
да минава препятствуя, сваля стени и гради основи
Но празнотата у хората е като железни окови,
а колко малко е нужно човек усмивка да сложи ..
понеделник, 16 юли 2012 г.
Безкрайна и Безгранична Любов
Що е то 'Безкрайната и Безгранична Любов'? Има ли такова нещо и как се постига?
Преди да започна, трябва да направя едно уточнение или по-скоро да опиша нужната основа, на която трябва да се стъпи, за да може да присъства и да се развива тази Любов в нас.
Тази основа е да познаваш и обичаш себе си! Това означава, както да познаваш добрите и лошите си страни и качества, така и мечтите и стремежите си. Да ги приемеш. Да ги обикнеш. Да искаш да се промениш и да се променяш всеки ден, всеки миг и от всяко нещо, което те докосва! Да се оставиш всяко нещо да те докосне! Да развиваш нови качества и умения. Да усъвършенстваш тези, с които разполагаш, както добрите, така и лошите. Да търсиш развитие на себе си. На тялото и духът си.
Тази стъпка е трудна, защото за да се направи, трябва да се изправиш лице в лице с истината. Да я търсиш всеки дъх и всеки миг. Да можеш да се погледнеш в огледалото и да кажеш: "Обичам те, ти си аз и аз съм ти, и вървим с теб заедно по правилния път, в правилната посока" (Напред и Нагоре)!
Тази стъпка е трудна, защото трябва много да се мисли. Трябва много да се чувства. А хората не обичат да мислят и чувстват. Хората искат всичко да е смляно и да им се изсипе в устенцата и мозъчето, просто за да не се мъчат излишно. А никой не може да направи тази стъпка вместо нас! Никой не върви в нашите обувки и по нашия път, освен ние самите!
Имайки основата, трябва да дадем определение на тази 'Безкрайна и Безгранична Любов'. То е просто: Обичай всичко и всички!
Постигането на тази дейност е малко по-интригуваща:
1) Ако говорим за хора, какво означава "всички/всеки"? Тези, които са до теб. Тези, които те предават. Тези, които те ненавиждат и нараняват. Тези, които просто са прекратили поради една или друга причина взаимоотношенията си с теб. Тези, които те нагрубяват, както и тези, които те изпълват с радост и те карат да се усмихнеш, още в мигът, в който ги зърнеш. Трябва да обичаш дори тези, които те бият и убиват, защотото те не са виновни.. Те просто са се превърнали в нещо, което не са, заради някакви обстоятелства и липса на обич. Обич, която ти изпитваш и към която се стремиш. Това е трудно, но постижимо. Просто трябва да си в мир със себе си и заобикалящият те социо-свят. Тогава можеш и ще обичаш "всички".
2) Ако говорим за дейност, какво означава "всяко нещо"? Да обичаш всяко нещо, означава, да обичаш секса, живота, да пускаш прахосмукачка, да миеш чинии, да си бъркаш в носа, да четеш поезия, да гледаш филми, да ходиш по партита, да пиеш/пушиш ... Това е малко по-трудно постижимо от 1). Най-лесният начин, който съм открил за постигане на това е следният: Всяка дейност се изгражда от съставни части. За да я обикнеш като дейност, трябва да можеш да видиш всяка съставна част, да я усетиш, почувстваш, да видиш смисълът й, и да я обикнеш. Така обиквайки всяка съставна част, неусетно ще обикнеш, без излишни усилия и самата дейност!
За да е възможно 2) трябва да отворим съзнанието си. Да можем да видим всяко нещо от всяка страна, като жертва и като хищник, като безучастен наблюдател и като страдалец. Да искаме да видим от всяка страна.
Защо ни е тази Любов и какво ни дава? Според мен, като човек, в който тази идея съществува от както се помня, единственият смисъл на тази Любов е това, че изпълва с радост! Изпълва с радост от допира до хора, стари и нови познати и приятели. Изпълва с радост от всяко нещо, което правя, работа, забавления, учене, срещи, писане, блеене... А защо пък ни е тази радост? Ами много просто: Живота е гаден, а аз ИСКАМ да съм щастлив! А за да съм щастлив, трябва да изпитвам радост. И колкото повече радост трупам в себе си, толкова по-щастлив ставам. Колкото съм по-щастлив, толкова повече ми харесват нещата и хората, до които се докосвам, и толкова по радостен ставам, и съответно по-щастлив.
Как се подхожда към тази Любов? Като търсиш 'плюсът' във всяко нещо и във всеки!
Лесно е да видиш 'минусът' и отрицателните неща и качества в хората. Виждайки първо 'минусът' е още по-лесно да се задълбаеш и изгубиш в него, да загубиш посоката и смисълът, които търсиш.
Да видиш първо 'плюсът' и положителното е изкуство. Хората не знаят и не предполагат, че като видят първо положителното, с него им се изяснява и отрицателното, виждат цялата картина на тепсия, и това се отнася за всеки аспект и за всеки човек.
Въпросите в постигането на Безкрайната и Безгранична Любов, са да не се задълбава излишно, да искаш и да възприемаш... Бих перефразирал всичко написано до тук като 'Въпрос на Възприятие' и 'Желание да искам да възприемам'. А девизът е: 'Аз ви обичам, всички хора и всички дейности'!
Преди да започна, трябва да направя едно уточнение или по-скоро да опиша нужната основа, на която трябва да се стъпи, за да може да присъства и да се развива тази Любов в нас.
Тази основа е да познаваш и обичаш себе си! Това означава, както да познаваш добрите и лошите си страни и качества, така и мечтите и стремежите си. Да ги приемеш. Да ги обикнеш. Да искаш да се промениш и да се променяш всеки ден, всеки миг и от всяко нещо, което те докосва! Да се оставиш всяко нещо да те докосне! Да развиваш нови качества и умения. Да усъвършенстваш тези, с които разполагаш, както добрите, така и лошите. Да търсиш развитие на себе си. На тялото и духът си.
Тази стъпка е трудна, защото за да се направи, трябва да се изправиш лице в лице с истината. Да я търсиш всеки дъх и всеки миг. Да можеш да се погледнеш в огледалото и да кажеш: "Обичам те, ти си аз и аз съм ти, и вървим с теб заедно по правилния път, в правилната посока" (Напред и Нагоре)!
Тази стъпка е трудна, защото трябва много да се мисли. Трябва много да се чувства. А хората не обичат да мислят и чувстват. Хората искат всичко да е смляно и да им се изсипе в устенцата и мозъчето, просто за да не се мъчат излишно. А никой не може да направи тази стъпка вместо нас! Никой не върви в нашите обувки и по нашия път, освен ние самите!
Имайки основата, трябва да дадем определение на тази 'Безкрайна и Безгранична Любов'. То е просто: Обичай всичко и всички!
Постигането на тази дейност е малко по-интригуваща:
1) Ако говорим за хора, какво означава "всички/всеки"? Тези, които са до теб. Тези, които те предават. Тези, които те ненавиждат и нараняват. Тези, които просто са прекратили поради една или друга причина взаимоотношенията си с теб. Тези, които те нагрубяват, както и тези, които те изпълват с радост и те карат да се усмихнеш, още в мигът, в който ги зърнеш. Трябва да обичаш дори тези, които те бият и убиват, защотото те не са виновни.. Те просто са се превърнали в нещо, което не са, заради някакви обстоятелства и липса на обич. Обич, която ти изпитваш и към която се стремиш. Това е трудно, но постижимо. Просто трябва да си в мир със себе си и заобикалящият те социо-свят. Тогава можеш и ще обичаш "всички".
2) Ако говорим за дейност, какво означава "всяко нещо"? Да обичаш всяко нещо, означава, да обичаш секса, живота, да пускаш прахосмукачка, да миеш чинии, да си бъркаш в носа, да четеш поезия, да гледаш филми, да ходиш по партита, да пиеш/пушиш ... Това е малко по-трудно постижимо от 1). Най-лесният начин, който съм открил за постигане на това е следният: Всяка дейност се изгражда от съставни части. За да я обикнеш като дейност, трябва да можеш да видиш всяка съставна част, да я усетиш, почувстваш, да видиш смисълът й, и да я обикнеш. Така обиквайки всяка съставна част, неусетно ще обикнеш, без излишни усилия и самата дейност!
За да е възможно 2) трябва да отворим съзнанието си. Да можем да видим всяко нещо от всяка страна, като жертва и като хищник, като безучастен наблюдател и като страдалец. Да искаме да видим от всяка страна.
Защо ни е тази Любов и какво ни дава? Според мен, като човек, в който тази идея съществува от както се помня, единственият смисъл на тази Любов е това, че изпълва с радост! Изпълва с радост от допира до хора, стари и нови познати и приятели. Изпълва с радост от всяко нещо, което правя, работа, забавления, учене, срещи, писане, блеене... А защо пък ни е тази радост? Ами много просто: Живота е гаден, а аз ИСКАМ да съм щастлив! А за да съм щастлив, трябва да изпитвам радост. И колкото повече радост трупам в себе си, толкова по-щастлив ставам. Колкото съм по-щастлив, толкова повече ми харесват нещата и хората, до които се докосвам, и толкова по радостен ставам, и съответно по-щастлив.
Как се подхожда към тази Любов? Като търсиш 'плюсът' във всяко нещо и във всеки!
Лесно е да видиш 'минусът' и отрицателните неща и качества в хората. Виждайки първо 'минусът' е още по-лесно да се задълбаеш и изгубиш в него, да загубиш посоката и смисълът, които търсиш.
Да видиш първо 'плюсът' и положителното е изкуство. Хората не знаят и не предполагат, че като видят първо положителното, с него им се изяснява и отрицателното, виждат цялата картина на тепсия, и това се отнася за всеки аспект и за всеки човек.
Въпросите в постигането на Безкрайната и Безгранична Любов, са да не се задълбава излишно, да искаш и да възприемаш... Бих перефразирал всичко написано до тук като 'Въпрос на Възприятие' и 'Желание да искам да възприемам'. А девизът е: 'Аз ви обичам, всички хора и всички дейности'!
Абонамент за:
Публикации (Atom)