понеделник, 16 август 2010 г.

Минало

Имах толкова неща да кажа,
имах моето сърце да дам,
исках топлина и чувственост да ти покажа,
но ти не беше вече там.

Мигове изпълнени с радост,
че намерил бях съратник
изпепелиха се от времевата ос
и превърнаха душата ми в натрапник...

Бродя сам напред сега,
а в очите ми прокрадва се сълза,
цялата душевна доброта
преобразува се в болка и тъга

Знам, във вселената нищо не се губи,
но същността ми продължава да се чуди
имаше ли друг път напред
или живота изграден е от бодли и лед!

Няма коментари:

Публикуване на коментар