понеделник, 16 август 2010 г.

Слънце...

Ти, Слънце, си една,
превзела моята душа,
недокосната от болка и тъга
даряваш всички с обич, топлина.

Незнайно как, но ме откри,
прокара нежни, ласкави лъчи
дори като навън вали
в моето сърцето изгряваш ти.

И твоята радост, топлина,
несравними с хорски чудеса
събужда ме от зимен сън
с усмивка да погледна през прозореца навън.

И ето идва новият ден,
а с твойто сила аз съм подкрепен
и няма страх, и няма и съмнение,
че на мечти и блянове си ти превъплъщение!

Няма коментари:

Публикуване на коментар