Събудих се, а теб те няма.
Чаршафите омачкани в леглото.
Събудих се, потърсих аз промяна,
душата ми пресмяташе теглото.
Потърсих те със поглед в тъмата,
огледах се за твоя силует,
А като бездна зееше вратата,
и всякаш бе се изпарила с пирует.
Изправих се, изпълнен с празнота,
очуден, аз към лампата посегнах,
и в миг спря ме мисълта,
наистина ли бил съм ти потребен.
Но късно е, а утрото далеч
и мислите ми все към тебе бягат.
Отпускам се в леглото, разсечен кат от меч.
Завивките около тялото ми се затягат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар